Георги Миркович - лекарят-възрожденец

От 1826г. до 1905г.

Георги Миркович е български възрожденец, който става известен както със своята борба за независима българска църква, а по-късно и суверенитет, така и със своята лекарска дейност по време на Третата българска държава.

Д-р Миркович е роден през 1825-та година в град Сливен. Той завършва католическата гимназия в Истанбул, а след това следва медицина в Монпелие. Именно във френския град той трупа първия си реален опит на практикуващ лекар. По време на престоя си в западноевропейската страна, младият българин става свидетел на разразила се холерна епидемия. Той участва активно в грижите за болните и дори получава сребърен медал за своя труд.

През 1856-та година Георги Миркович защитава успешно докторска степен и решава да се прибере в родината си. Още щом стъпва на българска земя, той избира пътя на възрожденец и активно се намесва в борбата за независима българска църква. През 50-те години на 19-ти век най-голямата културна заплаха за българите е нарастващото гръцко църковно влияние. За да скрие революционната си дейност, работи и като общопрактикуващ лекар.

През 1860-та година д-р Миркович издава своето произведение “Кратка и методична българска граматика”, което се приема много добре сред по-будните български семейства. По същото време той вече е част от униатското движение и заедно с Драган Цанков и Йосиф Соколски се противопоставят на гръцката патриаршия. Тримата дори посещават Ватикана, където се срещат с папа Пий IX. Възрожденците са приети за аудиенция с религиозния водач в качеството си на официални пратеници.

За съжаление мисията на дейците е осуетена от руските власти и Георги Миркович е принуден да се пресели във Влашко, където се занимава с освободителна дейност. След няколко години участие в борбата за независимост, той попада в турското полезрение и е арестуван за бунтовна дейност през 1870-та година. Будният лекар е изпратен в Цариградския затвор с доживотна присъда.

Две години по-късно е преместен в Диарбекир, а след това и в Мердин. По време на своя плен той се занимава с медицина и лекува напълно безвъзмездно своите съкилийници. Медицинските му познания правят впечатление на тъмничарите и скоро д-р Миркович е изпратен да лекува пострадалите от холера в съседните села. След като успява да спаси живота на пациентите си, той е оставен на свобода, не е принуден да работи като лекар в турско село.

След освобождението Д-р Миркович се завръща в родния си град Сливен. Там той не само става директор на Мъжката гимназия, но и инициира отварянето на първия клон на Червения кръст в България. Тъй като е отговорен към лекарското си призвание, работи и като главен лекар на Сливенската околия, а след пенсионирането си изпълнява ролята на лекар във влака „Ямбол - Бургас“.

Голям принос за българското общество е неговата книга „Домашен омиопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичак”. Тя представлява сборник с хомеопатични рецепти и не е приета особено добре от колегите на Миркович. Въпреки това завършилият във франция лекар продължава да подкрепя алтернативната медицина до края на живота си. Смята се, че е един от първите поддръжници на идеологията на Петър Дънов.

Георги Миркович остава в историята като виден деец, който се интересува от цялостното благо на българския народ. Освен това се отличава със своята съпричастност и хуманност. Макар много от съвременниците му да се изказват скептично за алтернативните му методи, приносът му за българската медицина е безспорен факт.

Редактор: Георги Динев