Лекарите в Месопотамия трябвало да се борят с демони, за да излекуват пациента си

От -601г. до -699г.

Още през 19-ти век медицината придобива статус на наука. Преди да се случи това, лекарската професия минава през множество етапи - самоук хирург, свещеник, билкар и дори шаман. Смята се, че през Античността медицината е най-развита по времето на гръцките полиси. Тъкмо по тази причина историците наричат Хипократ „Бащата на медицината“.

Преди елините да реформират представите на човечеството за здравеопазване и лечение, медиците имат и мистична функция. Ярък пример за това е наскоро разчетен текст от Месопотамия, датиран към 7-мото столетие преди Христа. Въпросното писание представлява глинена плочка, на която асириецът Кисир-Ашур описва своето лекарско обучение, както и използваните от него методи за лечение.

От въпросния надпис можем да разберем, че медиците в Асирия и Месопотамия се занимават не само с билкарство и хирургия, но и с екзорсизъм и жречески обреди. Според Касир-Ашур първата стъпка за определяне на болестта е да накараш пациента да разкаже в детайли какво е правил последните няколко дни. Така лекарят може да разбере дали болният е обидил някое божество или дух.

Ако се установи дали причината за болестта е зла сила, медикът, наричащ себе си с титлата доктор, трябва да подготви пациента си за пречистване. За целта той извършва ритуали, граничещи с жреческа обредност. Касир-Ашур споменава, че най-често използваният ритуал е молитва към асирийския бог на слънцето - Шамаш. Жителите на Месопотамия вярват, че след залез Шамаш слиза в подземния свят и съди душите на загиналите. Именно затова името му се използва за прогонване на демони и призраци.

Тук искаме да уточним, че екзорсизмът, описан от Касир-Ашур няма нищо общо с християнския ритуал. Докато служителите на Църквата третират демоните като напаст, която трябва да се прогони с Божията сила, при асирийците обредът има за цел да успокои мистичното същество и да го накара доброволно да се върне в света на мъртвите. Затова лекарите се опитват да накарат Шамаш да убеди заблудения дух да напусне тялото на пациента (тоест - да го вразуми).

Освен чрез гонене на демони, медиците в Месопотамия лекуват заболелите и с билкови отвари. Практикуват и различни методи за детоксикация и определяне на заразата по нейните симптоми. Касир-Ашур описва своите умения да разпознава множество заболявания, както и ефекти от ухапвания и ужилвания от отровни животни, наблюдавайки единствено поведението на пострадалия.

Древният медик пише и за своето обучение. Той споменава, че неговото ниво на обучение е високо и се равнява на академичната титла доктор. Според него за да може един лекар да обгрижва пациенти, трябва да премине през многогодишно обучение. След като теоретичната част завърши, чираците първо лекуват животни, а след това бебета и малки деца. В асирийското общество възрастните имат най-голяма социална важност, затова един лекар е допускан да лекува мъже и жени в работоспособна възраст едва след като обучението му е приключило.

Някои от описаните практики наподобяват представите за медицина на древните гърци. Така например Касир-Ашур споменава, че един от индикаторите за интоксикация на тялото е наличието на жлъчен сок. Според датския историк Троелс Панк Арбол връзката между асирийския подход към телесната течност и теорията на Хипократ за Четирите хумора е очевидна. Датчанинът все пак посочва, че двамата медици са живели в различни епохи и култури и разликите между техните методи на лечение са много повече от приликите.

Редактор: Георги Динев