Медицината по време на Кримската война и появата на професията „медицинска сестра“

От 1853г. до 1856г.

Едно от най-ключовите събития, свързани със съдбата на българите по време на Възраждането, е Кримската война. Известният конфликт, състоял се в средата на 19-ти век, отбелязва края на класическото етническо разделение в Османската империя и дава шанс на нашите предци да се развиват материално и културно наравно с останалите поданици на изчезналата вече страна.

Кримската война представлява кървав сблъсък между настъпващата към Балканите Русия и турските войски, подкрепени от британски и френски сили. Конфликтът продължава от 1853 г. до 1856 г. и оставя траен отпечатък както в политическия аспект на историята, така и в културното развитие и в това на медицината.

Медицински и хигиенни условия по време на войната

По време на военния конфликт основната използвана и от двете страни стратегия е окопаването. Противниковите армии избягват преките сражения, като вместо това разчитат на бързи щурмове, унищожаване на конвоите за превоз на продоволствия и т.н. Този начин на сражение принуждава войниците да живеят в изключителна мизерия, тъй като жизненото пространство и запасите са кът, а хигиената е изключително занемарена.

Според официалната статистика на Британия, изготвена след края на конфликта, загиналите от болест мъже са много повече от падналите по време на битка. Младият лекар Едуард Уренч пише в своя дневник, че телата на простреляните пациенти лежат заедно с тези на болните от холера, дизентерия и треска, тъй като няма нито достатъчно болнични помещения, така и леглова база. В резултат на това всички пострадали агонизират на пода, като само собствените им дрехи ги делят с калния, студен под.

Ужасните условия, в които пострадалите са принудени да оцеляват, се усложняват и от още един факт - недостигът на прясна храна и чисти бинтове. Това се дължи както на постоянните атаки по маршрутите за продоволствия, така и на бавните транспортни кораби, идващи от твърде отдалечени дестинации. Според официалната статистика през 1854 г. над 1400 килограма зеленчуци са изсипани през борда на товарен кораб, тъй като се развалят по време на превоза.

Новините за лошите условия, в които британците се сражават, достигат до родния им остров. И макар и другите участници в конфликта да са подложени на същите трудности, в Англия положението на сражаващата се в чужди земи войска предизвиква истински фурор сред цивилните граждани. Именно тези вести подтикват Флорънс Найтингейл да основе фелдшерската организация „Care of Sick Gentlewomen in Distressed Circumstances“.

Флорънс Найтингейл и първите медицински сестри

Флорънс Найтингейл е заможна британка, която решава да замине за Крим, където да се грижи пълноценно за ранените. Според нея настоящето трагично положение на пострадалите войници се дължи на един основен фактор - ниският бюджет и немарливото отношение на военните лекари. За да подобри лекарската услуга в лагера на армията, тя създава корпус от доброволки, които не само преминават медицинско обучение, но и отдават живота си на Хипократовата клетва.

Преди действията на Флорънс Найтингейл медицинските болногледачки са главно жени с нисък социален статут, които работят в болниците срещу минимално заплащане и нито са отдадени на лекарското поприще, нито имат медицинско образование. Британката на само се стреми да избегне подобно отношение, но и още с пристигането си въвежда в лазаретите най-модерните на средата на 19-ти век болнични стандарти и процедури.

Първото нещо, което дамите от „Care of Sick Gentlewomen in Distressed Circumstances“ извършват, е подобряването на общата хигиена и вентилацията в помещенията, където са настанени пациентите. Найтингейл вярва в теорията за въздушни произход на болестите, според която заразите се предават чрез „лош“ въздух, наричан миазма. И макар това твърдение да не е напълно достоверно за всички болести, проветрените и чисти болнични зали увеличават многократно процента на оцелели след медицинска интервенция пострадали мъже.

Благодарение на адекватните си действия само за 7 месеца лазаретите в Крим успяват да спасят същия процент ранени, колкото и болниците в Англия. След завръщането си в родната си страна Флорънс Найтингейл успява да създаде ново учреждение, даващо шанс на професионалните медицински сестри да практикуват уменията си и през мирно бреме.

Повече за живота на британката можете да научите на този линк.