Ролята на Едит Кавъл в утвърждаването на професията на медицинската сестра в началото на 20-ти век

От 1865г.

Едит Кавъл била родена на четвърти декември 1865-та в малкото английско селище Соурдестън. Тя била най-голямата дъщеря от четирите деца на преподобния Фредерик Кавъл и Луиза София Кавъл. През 1890 година Едит заминала за Белгия, където временно работила като гувернантка в заможно френско семейство. През разглеждания период младата жена пътувала и до Австрия, където получила благоприятна възможност да стажува временно в австрийско болнично заведение. В писмо до братовчедка си, писано в юношеските й години, девойката споделя: "Един ден, някакси ще направя нещо полезно. Не зная кога ще бъде това. Знам само, че ще е нещо за хората. Повечето от тях са толкова безпомощни, толкова наранени и толкова нещастни." Изглежда, че още от съвсем ранна възраст жената усещала, макар и не съвсем осъзната, необходимост да се посвети на сестринските грижи – нещо, което щяло да се случи съвсем скоро.  

Когато се прибрала в родината си през 1896 година, Кавъл стартирала своята подготовка за медицинска сестра в Кралската болница в Лондон, под ръководството на Ева Лъкс –добра приятелка на прочутата Флорънс Найтингейл. Две години по-късно, Едит приключила успешно обучението си, а през 1907-ма била поканена да бъде старша медицинска сестра на новооткрито училище за сестри в Брюксел, Белгия. Избухването на Първата световна война заварила Кавъл в родината й, във връзка със семейни дела, но тя бързо се завърнала в Брюксел, където клиниката и училището, ръководени от нея, вече се намирали под ръководството на Червения кръст. Както се досещате, по време на военните действия медицинските сестри били много необходими и високо ценени както на бойното поле, така и в лазаретите и военните лечебни заведения.

Нещо повече, след германската окупация на белгийската столица през 1914-та, медицинската сестра започнала да подслонява британски войници и да им помага в бягството им към неутрална Холандия. Смелата жена успяла да осигури безопасни временни домове, както и навременна медицинска грижа на стотици военнопленници и много от тях действително успели да напуснат страната. Все пак, през август 1915-та Кавъл била арестувана от германски войски и била обвинена и съдена за държавна измяна. В своя защита Едит казала, че се е почувствала задължена да окаже помощ на хора в нужда, което, естествено, не я спасило. Тя била осъдена на смърт и екзекутирана чрез разстрел през октомври същата година. Трагичната й смърт предизвикала масово възмущение и удвоила броя на хората, присъединяващи се към британската армия до 10,000 души седмично. На погребението й дошли тълпи от хора, за да й отдадат последна почит.