Мери Сийкол и ролята й за развитието на професията на медицинската сестра

От 1805г. до 1881г.

Въпреки че в исторически план британката Флорънс Найтингейл се смята за една от най-известните медицински сестри в света, тя съвсем не е единствената, допринесла за развитието на професията. Списъкът с личностите, които могат да се похвалят с принос в усъвършенстването на сестринските грижи, е голям и в него задължително намира място името на Мери Сийкол.

Потомка на шотландец и ямайка

Мери Сийкол (Mary Seacole, с моминско име Мери Джейн Грант) е родена през 1805 г. в столицата на Ямайка – Кингстън. Баща й е шотландец, а майка й – ямайска лечителка, която се грижи за хора с физически недъзи в създадения от нея пансион. Изглежда, че именно от майка си Мери наследява уменията да се занимава с пациенти и любовта към професията на медицинската сестра.

През 1836 г. съдбата събира Мери с Едуин Хорацио Сийкол, за когото тя много скоро се омъжва. По време на семейните им пътуванията в Куба, Хаити и Бахамските острови младата жена натрупва богати познания за местни медицински практики и терапии. За съжаление мъжът й умира през 1844 г., което донякъде предопределя житейската й съдба нататък.

Първите си стъпки в професията на медицинска сестра Сийкол прави по време на епидемията от холера в Панама през 40-те години на 19 век. А след като се прибира в Ямайка, се посвещава на грижи за пациенти, болни от жълта треска. Нейната терапия се състои в използване на горчични пластири, смеси, провокиращи повръщане - също на основата на горчица, и каломел (живачен хлорид).

Приносът й в грижата за войниците през Кримската война

През 1854-та Мери пребивава в Лондон, тогава до нея достигат сведения, че британските войници (по същото време Кримската война е в разгара си) не разполагат с екипи от медицински сестри, които да лекуват и да обслужват ранените. Макар че вече може да се похвали с достатъчно опит на тази длъжност, на Сийкол не е разрешено да замине за фронта, което тя отдава на расови предразсъдъци.

Въпреки разочарованието, борбената дама не се отказва да постигне целите си. През 1855 г., с помощта на влиятелен роднина на съпруга й, тя се озовава в центъра на военните действия на Кримския полуостров, макар и в не съвсем "медицинска" роля, а като собственик на т.нар. Британски хотел, където продава храна, различни пособия и лекарства на войниците. Междувременно обаче не изпуска добра възможност да съдейства на сестрите при превързването на ранените и в грижите за тях в лазаретите. Става популярна с успешното си лечение на холера и диария.

>>> Медицината по време на Кримската война и появата на професията "медицинска сестра"

Така за много кратко време Сийкол се превръща в незаменим сестрински кадър, а нейните лекове срещу холера и дизентерия са високо ценени от войниците. Краят на войната обаче я заварва в много тежко финансово положение. Това не попречва на много хора да признаят постиженията й и да я обявят за героиня.

През 1857 г. е публикувана нейна интересна биография – "Wonderful Adventures of Mrs. Seacole in Many Lands", която много бързо се превръща в бестселър на територията на Острова. В чест на Мери е организиран и специален фестивал за набиране на средства за подпомагането й, по време на който тя получава медали за постиженията си от различни краища на света (Франция, Англия и Турция).

След смъртта й през 1881 г. името й потъва в забвение, но през 2004-та, след проведена анкета сред населението, тя заслужено попада в списъка със 100-те най-велики тъмнокожи личности на Острова.