История на Луи Пастьор

От 27.12.1822г. до 28.9.1895г.

Френският химик и микробиолог Луи Пастьор е записал със златни букви името си в историята заради своя принос към науката, медицината и технологиите. Той отдавна е спечелил почитта на поколения учени след него, стъпили върху основите, които е положил. Рядко се среща един човек, учен, да "отвори вратите" към толкова важни сфери в науката.

Научно и обществено признание

Луи Пастьор е световно признат за бащата на микробиологията и имунологията. Той е градил своите теории и ги е доказвал на практика във времена, когато понятия като имунна система не са съществували, не е била ясна разликата между бактерии, гъбички и вируси и още по-малко се е знаело как действа човешкият имунитет. Неговият гений е именно в разбирането му как функционира нашата имунна система, когато навлязат болестотворните микроби. Пастьор извършва една внушителна метаморфоза като от органичен химик се превръща в забележителен микробиолог, а след това и в имунолог, преминавайки от основополагаща наука към медицина.

Постиженията на учения започват от откриването на молекулярната асиметрия и от познанието, че микроорганизмите предизвикват ферментация и заболявания, преминават през разкриването на пастьоризацията и се стигне до разработването на ваксини срещу бяс и антракс. Трябва да се отбележи, че първата ваксина в света е дело на британския лекар Едуард Дженър и тя е против едра шарка. Това става през 1798 г., но макар и ефективни, опитите на Дженър не разкриват как действа човешкия имунитет. Пастьор отива по-далеч от своя предшественик, като доказва, че живи микроби могат да послужат за направата на профилактични ваксини, естествено като преди това тяхната способност да разболяват бъде значително намалена.

През своята кариера Луи Пастьор заема престижни академични позиции, дейността му му спечелва най-високото отличие на Франция - Ордена на почетния легион. В целия свят различни институции носят неговото име. В своята работа той винаги е гледал практичната страна на нещата, което се потвърждава и от думите му: „Няма такива неща като чиста и приложна наука, има само наука и приложение на науката.” Изяснявайки си теоретичната основа на даден процес, след това Пастьор се насочва към изследване на методите, чрез които той да бъде внедрен в индустрията или в полза на човешкото здраве. Вследствие на тази си практика ученият се слави с немалко патенти.

Особености на характера

Още приживе ученият имал ореола на великия изследовател и откривател, ползвал се с уважението и възхищението на своите съвременници. Но като всеки човек и той имал своите недостатъци и нелицеприятни страни. Още преди смъртта си Пастьор споделил със своите близки, че не желае тетрадките, в които са описани трудовете и лабораторната му работа, да стават обществено достояние. Десетилетия семейството ревностно пази завета му до 1964 г., когато внукът му Пастьор Валери-Радо ги дарява на Френската национална библиотека. До 1985 г. документите все пак са ограничени за исторически изследвания и едва през същата година са каталогизирани.

След това проучванията на тетрадките разкриват някои нелицеприятни черти, които представят Пастьор като арогантен, несправедлив понякога, догматичен, непримирим, тесногръд и с не дотам приятно поведение на моменти. Но все пак това сигурно е част от неговата личност, която не може да заличи приноса му за човечеството и спасяването на милиони животи благодарение на отдадената му работа.