Алхимията в Индия

От -301г. до 1201г.

Най-старите индийски писмени извори – Ведите (свещени индуски текстове) съдържат същите загатвания за алхимията, които се откриват и в писмените артефакти от древен Китай, като се споменава неясната връзка между златото и дългия живот. Живакът, който е жизненоважна съставка за алхимиците навсякъде по света, се споменава за първи път през IV-III в. пр. н. е. в Арта-састра, около същото време, когато наименованието на течния метал се появява в Китай и на Запад. Сведения за идеята за трансмутацията на обикновените метали в злато се появяват около II-V в. в будистките текстове и на Запад. Тъй като през 325 г. Александър Велики завладява Индия, оставяйки в тези земи гръцка държава (Гандара), която просъществува дълго време, съществува вероятност индийците да са взаимствали тази идея от гърците, но това твърдение не може да бъде доказано.

Възможно е също така медицинската алхимия и идеята за безсмъртието да навлизат в Индия през Китай или обратно; във всеки случай създаването на злато е била маловажна цел както в Индия, така и В Китай – и в двете древни държави залагат на медицинското приложение на алхимията. Но еликсирът на безсмъртието не бил особено популярен в Индия (която разполага с други религиозни възможности за постигането на вечен живот). Индийските еликсири представлявали минерални лекове, предназначени за специфичини заболявания или в повечето случаи за удължаване на живота.

Както в Китай и на Запад, алхимията в Индия се обвързва тясно с религиозния мистицизъм, но много по-късно – не и преди възхода на тантризма (езотерична, окултна система за медитация) около 1100-1300 г. Към тантризма се отнасят текстове, които са чисто алхимични (като Расарнава или "Трактат за металните препарати" от XII в.).

От най-ранните сведения за индийската естествена философия, които датират от V-III в. пр. н. е., става ясно, че теориите за природата са основани на концепциите за земните елементи (огън, вода, земя и пространство), витализма (атоми с душа) и дуализма на любовта и омразата или действието и противодействието. Алхимиците оцветяват метали и от време на време "създават" злато, но отдават малко значение на това. Шестте метала (злато, сребро, калай, желязо, олово, мед), които се разделят на други подвидове (пет вида злато и т. н.) били "убивани" (подлагани на корозивни въздействия), но никога "възкресявани", както е обичаят в западната алхимия. Вместо това те са убити, за да се превърнат в лекарства. Въпреки че "тайните на живачните познания" се превръщат в съществена част от тантричните ритуали, живакът не е толкова важен, колкото в Китай. Индийците използват качествата на металите много по-широко, но въпреки че създават много рано във времето витриола и нишадъра (амониев хлорид), те познават и селитрата, но не успяват да открият минералните киселини. Това е изненадващо, защото Индия дълго време е основния източник на селитра, която се среща под формата на ефлоресценция в почвата, особено в гъсто населените тропически страни. Но на селитрата й липсва силното корозивно въздействие върху металите, притежавана от витриолите и хлоридите, и изиграва малка роля в ранната алхимия. Селитрата се появява в индийски и китайски рецепти за фойерверки, датиращи от IX-XI в., една от които (смес от селитра, сяра и въглища) всъщност е барута. Селитрата се появява в Европа през XIII в. заедно със съвременната формула на барута и рецептата за азотна киселина.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на алхимията като основополагаща наука за фармакологията