Анатомия на дозираните лекарствени форми в аптеките от XIX век

Аптеките от ХIХ век са се радвали на забележително разнообразие от лекарствени форми: прахове, разтвори, мазила, мехлеми, хапчета, пластири, екстракти, инфузии. Част от широката гама от лекарства вече е забравена от съвременните пациенти. Сред тях са хранителните вещества, каквито са медицинските супи, които се приготвяли от стриди и костенурка, в бульон от домашни птици. Разпространени били и местните желета, получени от животински кости и изсушени рога.

Мехлемите, използвани при лечението на екземи често включвали в състава си пречистена мас и яйчено масло, което се получавало чрез загряване в сух тиган на сварен жълтък, който впоследствие се пресовал. Чрез суха дестилация на млади еленови рога се получавало масло, което се ценяло в дерматологичната практика. Редица препарати се получавали от мляко и неговите продукти - мляко на прах, сладка суроватка, кисела суроватка, лактоза и други.

За устройството на аптеките, и в частност - руските аптеки от миналото, може да се добие автентична информация от музея на фармацията в Москва, основан през 1938 година. Аптечните помещения, реставрирани от музея отразяват по точен начин нивото на развитие на фармацевтичната наука. Фармацевтите от миналото можели да синтезират вещества като фосфор (от фосфорна киселина), кармин кохинил, парфюмирани води, растителни емулсии, зеленчукови сокове, екстракти, растителни желета. Исландският мъх се използвал като високо калорична хранителна добавка, повлияваща изключително добре на лечението срещу туберкулоза. Безалкохолните тонизиращи напитки в аптеките се приготвяли от печено кафе на зърна, семена и корени от някои растения. Асортиментът на руските аптеки включвал билкови вина и медицинска безалкохолна бира.

Широко използвани в медицинската практика са приготвяните в аптеките: медицински оцет (това е екстракт от растителни материали и билки, получен от винен оцет), растителни масла, балсами, сапуни, бонбони, конфитюр, захаросани части от растенията, желе, гъсти сиропи, получени от сок от бъз, хвойна, касис, сахаринки (получени при смилане на плодове, корени, листа и цветове със захар), каши (получени от захарен сироп или мед, масло, билки), близалки (лекарства за болно гърло от сгъстен сироп или мед, смес от оцет и мед. За да се сгъстят допълнително в тях фармацевтите добавяли растителни гуми, масла, яйчен жълтък, зеленчукови сокове, тинктури). Ползвали се и ароматни води и сиропи, подкиселени вина, етерични масла, тинктури от камфор и мускус. Приготвяли се пастили, някои от които включвали сгъстен сок от ясен, медицински лапи, които включват фино стрити растения, смесени със захарен сироп, етерични масла и ароматни води, тютюневи свещи, различни газове, соли, киселини, основи.

Аптеките от XIX век в Русия се стараели да обслужват интересите на обществото. Хората не пазарували от тях единствено след наложеното от лекуващите лекари предписание. Всички козметични и химико-технологически препарати и консумативи се приготвяли в аптеките. В тях можели да се открият всички видове средства за грижи по добитъка, продукти за градината и т.н.

На фармацевтите често им се налагало да извършват криминалистични, химически и здравни проучвания. Съгласно закона, аптеките трябвало да проверяват редовно наличностите си.

Видът на старовремските аптеки се отличавал с безукорната подредба на красиво етикетираните шишенца, всяко от които имало място в големите аптекарски рафтове и лавици.

Снимката по-долу показва как е изглеждала аптеката в Клагенфурт, Австрия през 1730 година.

Определено може да се твърди, че фокусът на пациентите бил съсредоточен най-вече към билковите и растителните медикаменти, които в по-голяма или по-малка степен са непривични в настоящето.

Снимката показва интериорът на аптеката от 18 век, която е обслужвала пациентите в немския град Бамберг.

Снимката показва разнообразни минерали и соли, използвани за безброй цели.

Например, "axungia Hominis" (човешка подкожна мазнина, на снимката по-долу) и мазнините от животните са използвани през 16-ти век като важен компонент в немалко мехлеми. В Европа дълго се считало, че човешката мастна тъкан има лечебни и магически свойства. Фармацевтите се снабдявали с тази зловеща суровина за медикаменти от екзекутирани за престъпленията си затворници.

Снимката по-долу показва някои лекарства и странна на вид риба с крака, наречена stincus marinus, която се давала на децата като средство за защита на децата, които са имали чревни паразити.

Екстрактите от растения и плодове са били използвани за създаването на различни лекарства.

Малките стъклени ампули от снимката по-долу и книгата ("Journal Der Pharmacie") датират от далечната 1794 година. Книгата е написана от Йохан Бартоломюс Тромсдорф. Тя съдържала и демонстрирала начините за приготвяне и утвърдените мерки за всяка ампула.  

Всички познаваме съвременната опаковка на аспирина, но снимката по-долу показва ретро етикети  на аспирин, популярни от 19-ти век.

В действителност, интериорът на аптеките (от снимката по-долу) в онези времена целял най-вече да привлече хората. Какъв по-добър начин от препариран алигатор, висящ от тавана, който да „демонстрира” наличността от природни лекове.

Температурите в мазетата, част от аптеките били идеални за производството на лекарства, които изисквали специални условия за съхранение.

Статията е част от историята на:

• История на развитието на лекарствените форми