Средновековни личности и предпоставки, поставили основите на фармакологията

От 1400г.

Предимствата на многовековния опит на хората в областта на фармакологията започват да отстъпват пред този на науката, тъй като нейните методи предоставят информация за свойствата на различните лекарствени средства за по-кратко време и на много по-ниска цена. Този процес е допринася за своеобразната "инвазия" на медицинските постижения в областта на сродни на фармакологията дисциплини - алхимия и ятрохимия, които в крайна сметка се превръщат в основополагащи за медицинската дисциплина.

Ятрохимията е една от първите "посестрими" на алхимията. Основна задача за по-голямата част от алхимиците е получаването на три основни агенти, два от които касаят пряко медицината. Те са еликсирът на младостта и панацея. Еликсирът на младостта, както лесно може да се направи извод от името, има способността да възвърне на хората изгубените здраве младост и сила. Алхимиците често разчитат на нереалистични обещания (като връщането потентността и сексуалното желание на възрастните мъже и жени), въпреки строгите нрави на Средновековието, те са изключително ефективен метод за реклама и успешна търговия, подвеждаща хиляди наивни хора. При все това, не са малко и алхимиците, искрено вярващи във възможността за създаването на чудодейни лекарства.

Сред лекарите, които исторците на медицината считат за основоположници на ятрохимията, е професор Парацелз, преподавал в университета в Базел. Парацелз е псевдонимът на известният лекар и естествоизпитател Филип Ауреол Теофраст Бобмбаст фон Хоенхайм (1493-1541). Неговото убеждение, че: "истинската цел на химията не е производството на злато, а създаването на лекарства", наистина е революционно за времето си и до голяма степен стимулира по-нататъшното усъвършенстване на аптеките и химичните лаборатории към тях. Като отличен пример за отдаденост в работата, образът на Парацелз подканва немалко химици да се стремят да търсят нови съединения, чиито терапевтични своства могат да помогнат на пациентите.

Парацелз смята, че наблюдаваните в колбите химични реакции се реализират и в човешкото тяло. Според лекаря болестите могат да се приемат като нарушение на химичните процеси в тялото и трябва да бъдат третирани по химически път. Именно той въвежда понятието "ятрохимия".

Парацелз създава голям брой лекарства. Тайните на много от тях остават неразкрити. Така например, в книгата от 1909 "Магически растения" П. Сидир пише, че Парацелз събира растения и специална плесен, образуваща се по черупките на костенурките, за да приготвя медикаменти. Средновековният медик използва не само растения, но и голям брой минерални терапевтични вещества. Освен това, Парацелз е първият, който формулира доктрината за дозата на лекарствата (известен е неговият афоризъм: "Всичко е отрова и нищо не е лишено от токсичност, само дозата прави отровата забележима"). Той вярва, че лекарствата могат да действат като отрови. Те са полезни само, защото са отмерени в правилните дозировки. Въпреки това, отровите, които иначе могат да убият здрав човек, в правилното количество потискат заболяванията. По-нататъшното развитие на възгледите му довежда до появата на алопатията, на която се основава съвременната фармакология, а ако трябва да обобщим, то ще кажем, че Парацелзовото "обединение" на химията и медицината дава богати плодове на тази медицинска дисциплина.

Идеята на именития лекар, че специфичното лечение, въздейства върху причината за заболяването, а на неговото проявление, е въпрътена в практиката му да третира заболяването сифилис с живак. В продължение на 400 години се счита, че това средство е най-ефективно срещу инфекциозното заболяване. Въпреки това, в писанията на Парацелз се прокрадва и много мистика. Той подкрепя учението за "природните знаци", според които растенията - техните форма, вкус, цвят и мирис могат да се приемат като признаци за това срещу коя болест може да се приложат.

Парацелз въвежда в медицинската практика алкохолните растителни екстракти. С помощта на алкохола той се опитва да изолира чистата форма на активните съставки, оказващи положително въздействие на пациентите. Това откритие на лекаря се превръща в предпоставка за откирието на етиловия спирт от алхимика Р. Лулмей."

Ятрохимията въвежда в медицината много вещества, намерили широко приложение и в настоящето. Те включват не само химичните елементи антимон, арсен, живак, желязо, но и опиума, етерната анестезия и други лекарства, които, на практика, са химични съединения.

Въпреки прогресивния си характер през средновековието ятрохимията се оразличава в малка степен от алхимията. Например, Парацелз смята, че причината за появата на заболяванията се корени в излишъка или недостига на един от трите компоненти (живак, сяра, соли), които съдържат не само в макросистемите, но и микросистемите (каквито са и хората). Според лекаря селекцията, важна за създаването на нови лекарства, се основава на простия принцип: "Ако веществото оказва силен ефект върху тялото, от него ще стане добро лекарство."

Голямо значение за развитието на фармакологията има работата на един от най-изтъкнатите учени на средновековния изток - Ибн Сина (Авицена). Той посвещава на медицинската наука около 20 творби. От тях съвременния свят познава петте тома на творбата му "Канон по медицина". През XII век трудът е преведен на латински и служи като основен учебник за медиците в продължение на пет века.

В "Канона" Авицена изследва основните въпроси на медицинската наука. Персийският медик не пропуска да представи и фармакологичните познания на своето време (във втори и пети том на творбата). В основата на съчиненията на учения стоят трудовете на Аристотел, Гален, опитът на хиндуистите и лекарите от Централна Азия, неговите собствени медицински наблюдения и богатият му практически опит. Ибн Сина смята, че за да се съхрани крепкото здраве и да бъде успешно лечението от ключово значение са спокойствието и балансът. В подкрепа на твърдението си лекарят изтъква класически експеримент, който вкючва два овена, отглеждани в клетка. Клетката на единия е разположена до тази на вълк. Макар че животното има достъп до добра храна, то започва бързо да губи сили, изтощава се и загива, а овенът, които е в другата клетка, има немесояден съсед и се радва на отлично здраве.   

В заключение – немалко факти и данни, касаещи историческото развитие на фармакологията са натрупани благодарение на развитието на нейните "роднини" – ятрохимията и алхимията, а чрез усилията на лекарите от тази епоха са поставени основите на медицинската дисциплина.

По статията работи: Виктория Милова