Борбата със заразните болести у нас от 80-те години на 19-ти век

От 1881г.

Знаете ли, че страната ни е една от първите държави в световен мащаб, която в края на 19-ти век въвежда ваксинацията срещу едра шарка? Всъщност, през хиляда осемстотин осемдесет и първа година в Разград врати отваря "оспенний телятник", където стартира усиленото производство на животоспасяващата противовариолна ваксина. Важно е да се спомене, че след Освобождението у нас са въведени временни регламенти, свързани с управлението на медицинската област. Те са разработени от българския медик, писател и политически деец д-р Димитър Моллов. Определено може да се каже, че с въвеждането на въпросните "работни" правила се слага официалното начало на организираната борба срещу разпространението на инфекциозните болести.

Междувременно, у нас кипи строеж на нови болнични институции, които до началото на новия век вече ще наброяват петдесет. На първо време, в тези лечебни заведения не се диференцират специални отделения за пациентите със заразни състояния. Болните се настаняват във вътрешни, а малчуганите измежду тях – в детски, отделения. Както е и в по-минал период, в случай на епидемия се използва целият капацитет на медицинските центрове. През 1885 година, след Съединението, е приет санитарен закон, с който по-точно се регламентират мерките за справяне с инфекциите. На този ранен етап тези мерки са насочени най-вече срещу коремния тиф, скарлатината, дребната шарка, дифтерията, дизентерията и петнистия тиф. Едва в последното десетилетие на 19 век се формират първите отделения за прием на пациенти със заразни състояния. Такова, например, е разкрито в Русе през 1891 година, а пет години по-късно - и в Плевен. Любопитна подробност е, че още по време на военните действия през 1885 година бележитият Петко Рачов Славейков инициира в столицата изграждането на две болници за третиране на пациенти с инфекции. През 1896 година българският поет и държавник допринася за създаването на отделен павилион към Александровска болница.

За съжаление, точна статистика за заболелите от заразни заболявания от края на 19-ти век и първите години на миналия няма. Все пак, ежегодните отчети на околийските медици за здравния статус на пациентите, както и публикуваните сведения в медицинските журнали, дават немалка полезна информация по темата. Тези съхранени архиви са важни исторически източници, които към настоящия момент също се разлистват с интерес от експертите по медицинска история. Данните в тях показват, че най-разпространени по нашите земи от този период са няколко конкретни заболявания: едрата шарка /срещу която, както споменахме и по-горе, се вземат най-сериозни мерки/, магарешката кашлица, заушката, маларията /както и преди Освобождението/, коремният тиф, скарлатината, дизентерията и дифтерията. Разпространението на тези зарази сред населението е голямо – най-вече сред пациентите с установена дифтерия, скарлатина и коремен тиф. Немалко предизвикателство представляват и заразите от бяс, антракс, тетанус и еризипел.

През 1893 година броят на болните от едра шарка в Града на тепетата е 684 година, а между 1902 до 1903 в региона избухва епидемия от менингит. За пръв път у нас се осъществява процедурата лумбална пункция – тя се извършва от д-р Аджаров в Пловдив.

Страшна холерна епидемия се разразява в хода на Първата балканска война – тогава броят на заболелите е над 60 000. Между 1914 година и 1918 година този брой драстично намалява на 845 души, а леталитетът е 17%. В разглеждания времеви отрязък в инфекциозното отделение на Александровска болница се третират и близо 800 души, покосени от петнист тиф, по данни на гореспоменатия д-р Моллов. Интересно откритие прави българския д-р Т. Петров по време на епидемията от холера. Петров забелязва, че когато се хранят с мухлясал хляб, голяма част от войниците успяват да се предпазят от заразата. Колегата му пък – хирургът д-р П. Стоянов, се справя с чревните инфекции на войниците чрез отвари от от дъбови кори и шикалки.

В крайна сметка, науката за инфекциозните заболявания в страната ни постепенно започва да набира скорост.

По статията работи: Красимира Костадинова

Статията е част от историята на:

• История на заразните заболявания в България