Важните открития на Томас Пийбълс в медицината от втората половина на миналия век

От 1921г.

Д-р Томас Пийбълс бил бележит американски медик, който осъществил няколко големи открития в областта на медицината, между които за най-съществено се смята изолирането на вируса, причиняващ морбили/дребна шарка/. Специалистът открил още, че ваксината срещу тетанус може да се администрира на всеки 10 години, а не всяка година, каквато е била практиката преди това. Нещо повече, Томас измислил начин да обогати състава на детските витамини, добавяйки флуорид в тях, за да предпази зъбите им от разваляне. Въпреки многобройните си ангажименти, докторът управлявал групова медицинска практика, като в различен период от време американецът заемал различни административни длъжности в Харвард и в няколко американски болници. Не на последно място, той бил сред първите лекари в Масачузетс, който започнал да назначава в екипа си медицински сестри. В професионалния му профил трябва да включим и службата му като здравен съветник в администрацията на американския президент Роналд Рейгън.

Томас Чалмърс Пийбълс бил роден през юни 1921 година в Нютон, Масачузетс. Баща му бил професор в Бостънския университет, а майка му – хомеопат с частна практика по алтернативна медицина. След като завършил френски език в Харвард през 1942 година, младият мъж се присъединил към американския военноморски флот, където се изявявал като пилот бомбардировач в Тихия океан и в югоизточна Азия. Любопитна подробност е, че самолетът на отряда му се наричал "Monkey Business", в чест на маймунката Джордж, придружавала го по време на мисии. След Втората световна война американецът получил предложение за работа, отново като пилот, която оферта обаче отказал, защото решил, че в бъдещ план иска да се занимава с медицина. След като медицинското училище в Харвард отхвърлило документите му за прием, Томас постъпил в Бостънския университет, където изкарал едногодишен подготвителен курс по медицина. По-късно, мъжът все пак успял да намери своето място в Харвард, а след завършването си постъпил на стаж в Многопрофилната болница в Масачузетс.

В началото на 50-те години на миналия век Томас попаднал в Бостънската детска болница в научния тим на прочутия специалист д-р Джон Ендърс, който по това време разследвал вирусите и клетъчните култури. След като отделил немалко внимание на полиомиелита, Ендърс насочил вниманието си именно към дребната шарка, която в разглеждания период покосявала почти всяко дете в САЩ до навършване на 15-годишна възраст, убивайки близо 450 души на ежедневна база. Пийбълс, който бил напуснал студентската скамейка само преди две години, получил за задача да помага на Ендърс в изолирането на патогенния агент, причиняващ морбили. Млад и ентусиазиран да се докаже в научното поприще, Томас успял за нула време да изолира болестотворния агент – толкова бързо, че самият Джон Ендърс в началото бил скептичен към успеха на своя асистент. Впоследствие, Пийбълс култивирал вируса и го използвал в експерименти с маймуни, които заразил с дребна шарка, за да докаже откритието си. Съвсем естествено, идентифицирането на причинителя на инфекцията била само първата стъпка в борбата с коварното заболяване. Много скоро след това щяла да бъде създадена и първата ваксина за превенция срещу него. В публикация от 1967 година Томас написал по повод откритието си: "Сигурен съм, че, както става често в науката, успехът на разпознаването и изолирането на този вирус лежи в постоянството, в нововъведенията в областта, както и в липсата на предубеждения, които могат да попречат на другите в лабораторията да видят новото явление."

Иначе, в дома си специалистът изградил частна медицинска практика, където понякога използвал пациентите си за извършване на собствени научни изследвания. Например, идеята за добавяне на флуорид във витамините за деца му дошла след като забелязал, че някои малчугани имат повече кариеси от други. Оказало се, че тези хлапета живеят в населени места, в които в консумираната от тях вода не се добавя флуорид.

През 60-те години на миналия век пък д-р Томас Пийбълс и ръководеният от него екип проучили ефектите от ваксината срещу тетанус. Оказало се, че рискът от алергични реакции от ежегодното й прилагане е доста голям. В резултат на упорита научна дейност, американският експерт успял да се пребори имунизацията да се извършва през 10-годишен период, който бил и оптималният срок на превенцията.

В заключение можем да кажем, че американският доктор се смята за важна фигура в историята на медицината и има своя значим принос за нейното развитие.