Времева линия, описваща развитието на стоматологията през вековете

Безспорен факт е, че стоматологията има дълга и богата история. Това се потвърждава с многото намерени останки от различни стоматологични инструменти, писания и други, които са се използвали в миналото.

7000 г.пр.Хр.

Доказателства за древния произход на стоматологията са открити в неолитно жилище в Пакистан.

Намерени са зъби, датиращи от около 7000-5500 г.пр.Хр., по които имало дупки, направени от зъболекарски инструменти.

5000 г.пр.Хр.

Според намерен шумерски текст се е вярвало, че т.нар. "зъбни червеи" са били основната причина за възникването на кариеси по това време. В това са вярвали и в древна Индия, Египет, Япония и Китай. Тази легенда за червея е спомената и в писания на Омир и дори към 1300 г.пр.Хр. все още се е вярвало, че точно това е причината за появата на кариеси. В това е вярвал и френският хирург Ги дьо Шолиа.

2600 г.пр.Хр.

Египетският лекар, Hesy-Re, е бил наричан "първия зъболекар". Според намерен надпис върху гроба му, той е бил най-ранният лекар по дентална медицина.

1800 г.пр.Хр.

Според Кодекса на вавилонския цар Хамураби ваденето на зъб е било свързвано с дадено наказание. Останките на древните египтяни и гръко-римляните разкрили началните опити за направата на зъбни протези.

1700-1550 г.пр.Хр.

Информация за заболявания на зъбите и различни лекарствени средства за тях е намерена и в египетския папирус на Еберс.

700 г.пр.Хр.

Първите, започнали използването на зъбни мостове, били етруските. Снимката по-долу изобразява подобие на зъбен мост, направен от египтяните, състоящ се от златна тел.

500-300 г.пр.Хр.

За стоматологията са писали и Хипократ и Аристотел - различни начини за лечение на развалени зъби, вадене на зъбите с форцепс и други.

100 г.пр.Хр.

Римският писател Целз е включил в своя медицински сборник подробна информация за хигиената на устната кухина, стабилизиране на разклатени зъби, поникване на млечните зъби, фрактури на челюстите и други.

166-201 г.сл.Хр.

Етруските изработвали протези използвайки златни корони и фиксирани мостови конструкции.

Средновековие и Ренесанс

500-1000 г.

През ранното Средновековие, хирургията и стоматологията се практикували обикновено от монаси, смятани за най-образованите хора по това време.

700 г.сл.Хр.

В китайски медицински текст е споменато използването на т.нар. "сребърна паста" като вид от амалгама.

1130-1163 г.сл.Хр.

След редица папски забрани на монасите било забравено да извършват какъвто и да е вид хирургия, кръвопускане или изваждане на зъб. До издаването на тези укази, в извършването на различните манипулации, монасите били съпровождани от бербери-бръснари. Техните ножове и бръсначи били много полезни при операция. След наложените забрани на монасите, тяхната роля се поела точно от берберите-бръснари, а именно - кръвопускания, обработка на абсцеси, вадене на зъби и други.

1210 г.сл.Хр.

Общността от бербери се установили във Франция и се разделили на 2 групи:

1. Хирурзи - били образовани и обучени за извършването на сложни хирургически операции.
2. Бръснари (бръснар-хирурзи) - на тях се полагали по-простите манипулации като кръвоспиране, вадене на зъб, а също и бръснене.

1400-те г.сл.Хр.

Редица кралски укази забранили на берберите да практикуват всички хирургични процедури с изключение на:

• кръвоспиране;
• вендузотерапия;
• лечение с медицински пиявици;
• вадене на зъби.

1530 г.сл.Хр.

Първата медицинска книга, която включвала всички аномалии и заболявания на зъбите, била издадена в Германия. В нея били включени различни и разнообразни теми като например: хигиена на устната кухина, вадене на зъби, поставяне на пломби и други.

1575 г.сл.Хр.

Френският хирург Амброаз Пере, наричан още "бащата на хирургията" публикувал свои трудове, свързани с екстракцията (ваденето) на зъби, лечението на кариеси и фрактури на челюстите.

1683 г.сл.Хр.

С помощта на микроскоп ученият Антони(е) ван Льовенхук е успял да изолира и идентифицира бактерии в устната кухина.

1685 г.сл.Хр.

Първият учебник по дентална медицина на английски език, "The Operator for the Teeth", е написан от Чарлз Алън.