Стоматологията през хилядолетната човешка история

От -7000г. до 1900г.

Стоматологията, под една или друга форма, се практикува от поне 9 000 години, въпреки че ваденето на зъби и приготвянето на лекове при зъбобол вероятно са били практикувани от зората на човешката цивилизация. При проучването на човешки останки от всички краища на света, археолозите откриват доказателства за хирургични и козметични форми на лечение на зъбните проблеми на хората, обитавали земята преди хилядолетия.

При изследването на цивилизацията в индуската долина, учените откриват най-ранните доказателства за някаква форма на стоматологични практики, които датират от седмото хилядолетие пр. н. е. При разкопаването на обектите в Пакистан археолозите намират много находки, свързани с лечението на зъбни проблеми – вероятно сръчни майстори са пробивали зъбите с островръха пръчица, задвижвана с лък – своеобразна зъболекарска сонда. Реконструкцията на тези древни методи доказва, че те са били ефикасни и сигурни.

Най-древното доказателство за "пломба" е открито през 2012 г. в Словения – археолозите разкрили челюст на възрастен индивид живял преди около 4 500 години, с кухина в зъба, запълнена с пчелен восък. Учените не могат да кажат колко ефективно е било това лечение, но вероятно е намалило подуването и болката.

Митът за червеите, които гризат зъбите отвътре

Първото обяснение на причината за развалянето на зъбите е дадено от шумерите около 5 000 г. пр. н. е. Според тях зъбите се разрушавали заради зъбен червей, който ги пробива и разяжда. В теорията има известна логика, тъй като дупките, причинени от кариеси, приличат на дупките в дървесината, издълбани от червеи.

Идеята за зъбния червей се открива и в творбите на древните гръцки философи и поети, както и в индийската, японската, египетската и китайската култури. Хората вярват в нея до XIV в. включително, когато френският хирург Ги де Шолиак все още разпространява вярването, че червеи причиняват рушенето на зъбния емайл.

Стоматологията в древен Египет

Историческите извори разкриват многобройните зъбни и хигиенни процедури, които практикували древните египтяни. Папирусът Едуин Смит, написан през XVII в. пр. н. е., който обаче може да се основава на по-ранни ръкописи от 3 000 г. пр. н. е., съдържа съвети за лечение на различни зъбни заболявания. В папируса Еберс, който датира от XVI в. пр. н. е., има 11 рецепти, предназначени за зъбни проблеми. Четири от тях касаят клатещи се зъби: въпросният зъб се запълва със смес, близка до съвременните композитни пломби: запълващото вещество (стрит ечемик) се смесва с течна матрица (мед) и антисептик (жълта охра. Тази смес се използвала или за запълване на дупки в зъбите, или като шина, която да държи зъба на място.

Учените направили компютърна томография на главата на египетска мумия на 2 100 години и открили, че дупките в зъбите й са запълнени с ленен плат, който вероятно предварително е потапян в лекарствени средства като сок от смокиня или кедрово масло.

Хеси-Ре е първият зъболекар в Египет и света, назован по именно. Той бил държавен служител, лекар и писар, живял по времето на третата династия в Египет – около 1 600 г. пр. н. е. и служил на фараона Джосер. Наричали го "Главен зъболекар и лекар" "Зъбен лекар" и "Главния писар на царя." Въпреки че не е съвсем ясно какво означава "главен зъболекар", той е първият човек, който описва пародонтита (инфектирането на венците).

Лекарите на фараона се занимавали и с козметична стоматология: съществуват три археологически доказателства, че древните египтяни са правели дентални мостове: един или повече загубени зъби, свързани с останалите чрез златна или сребърна тел. В някои случаи мостът се правел със зъби от донор. Въпреки това не е съвсем ясно дали тези козметични подобрения на състоянието на зъбите е правено преди или след смъртта на пациента – за да пристигне в отвъдното в напълно прегледен вид.

Маите – "рапърите" на древността

Маите се смятат за големи специалисти в козметичната хирургия. Знае се, че те са украсявали зъбите си със скъпоценни камъни или пък са ги гравирали. В зъбния емайл се правели миниатюрни дупчици и врязвания, които се запълвали със скъпоценни камъни – включително нефрит – посредством лепливи вещества, направени от естествена смола и мъзга, която се смесвала с други химически субстанции и стрити кости.

Зъболекарите на маите изглежда са били много вещи в своя занаят и познавали устройството на зъба достатъчно добре, за да не нарушават зъбната пулпа.

Стоматологията през средновековието

През средните векове и периода до XIX в. стоматологията не съществува като отделна професия. Често зъбните процедури се извършвали от бръснари или общопрактикуващи лекари. Услугите на бръснарите обикновено се ограничавали до ваденето на зъби, което облекчавало болката на пациента и се свързвало с хронични зъбни инфекции.

През XV в. протезите се развиват и се доближават до съвременните им варианти. Те се изработвали от обработени животински кости или слонова кост, но някои били направени и от човешки зъби. Грабителите на гробове често крадели зъбите на наскоро починали хора и ги продавали на зъболекари. Бедните хора пък открили начин за печелене на бързи пари – те вадели зъбите си и ги продавали. Завършената протеза не изглеждала много добре от естетична гледна точка и не стояла стабилно в устата. Често била привързвана към наличните зъби на пациента. Друг проблем с тези протези бил, че те не издържали дълго и с времето започвали да гният.

През 1723 г. френският хирург Пиер Фошар публикува труда си "Хирургът зъболекар, трактат за зъбите" и се превръща в бащата на съвременната стоматология. Неговата книга е първата в света, която описва цялостната система за грижа и лечение на зъбите.

Съвременната стоматология нямаше да се развие и да достигне сегашните си висоти без гениалността и експериментите на хората, обитавали земята преди 9 000 години.

по статията работи: Величка Мартинова