Времева линия, отразяваща развитието на фармацията до 303 година

От 303г.

1. Фармацията в зората на историята си

Със сигурност може да се твърди, че развитието на човечеството и фармацията е започнало да тече паралелно. Древните хора се учели от своите инстинкти и наблюденията си над животните. Налучквайки, нашите предци откривали кое е полезно за тях. В крайна сметка, хората започнали да прилагат своите знания в полза на другите. Въпреки че методите на пещерните хора били сурови, много от днешните лекарства водят началото си от източници, които са били в обсега и на нашите предци.

2. Фармацията на Древен Вавилон

Вавилон, често наричан люлката на цивилизациите, осигурява най-ранните известни сведения за практиката на фармацевтичното изкуство. Практикуващите лекари от тази епоха (около 2600 г. пр.н.е.) били едновременно духовници, знахари и лечители. Медицинските текстове, записани на глинени плочи разказват за симптомите на заболяванията, рецептите и начините за приготвяне на лекарства, които се правили след призоваването на боговете. Може да се твърди, че древновавилонските методи съответстват в голяма степен на днешните модерни фармацевтични, медицински и духовни грижи за болните.

3. Фармацията на древен Китай

Твърди се, че китайската фармация произлиза от император Шен Нунг (около 2000 г. пр.н.е.), който е изследвал лечебния потенциал на няколкостотин билки. Известно е, че древният китайски управник е тествал действието на много от растенията върху себе си, а впоследствие описвал придобития си опит в първия по рода си "Pen Ts-ао" (ботанически, химически и фармакологичен лекарствен списък, съдържащ 365 лекарства). Почитан и до днес от китайската фармацевтична гилдия като покровител, Шен Нунг е изобразен на картината по-горе. Той е изследва множество билки, кори, гъби и корени, събирани от различни области на Китай, които се използват и до днес. На заден план е символът "Pa Куа,", пресъздаващ Сътворението и животът. Лечебните растения пред императора включват подофилум, ревен, жен-шен, татул, канела, а в ръката на момчето е нарисувана билката „ma huang”, известна като ефедра.

4. Египетската медицина и фармация в Еберс папирус

Въпреки че египетската медицина датира от около 2900 г. пр.Хр., най-добре проученият и важен документ е Еберс папирус. Той датира от около 1500 г. пр.Хр. и съдържа колекция от около 800 рецепти и 700 описани лекарства. Фармацията на древен Египет е представена от два ешелона: събирачи, такива, които приготвят билковите лекарства и началници в производството (главни фармацевти). Последните упражнявали труда си в „Дома на живота”.

5. Теофраст

Теофраст (около 300 г. пр.н.е.) е сред най-големите старогръцки философи и природни учени, наричан е често "баща на ботаниката". Неговите наблюдения и описания, които касаят медицинските качества и особености на билките са необичайно точни, дори от гледна точка на съвременните ботанически познания. Той е преподавал на своите ученици, които го следвали и се учели, наблюдавайки природата и нейните съкровища. Рисунката показва Теофраст, който държи в ръката си беладона. Зад гръцкия философ са нарисувани разцъфнало клонче от нар, сена и свитъци.

6. Митридат VI - Кралят-токсиколог

Митридат VI е кралят на Понт (живял е около 100 г. пр.н.е.). Въпреки че той се е борил с Рим цял живот, по ирония на обстоятелствата, той е станал съпричастен както с изкуството на отровителството, така и с противодействието на отравянето. Без колебание, той самият и неговите затворници се подлагали, подобно на "морски свинчета" на действието на множество отрови и антидоти.

На картината е изобразено, че зад краля са неговите придворни, готови да облекчат страданието на хората, изпитващи действието на отровите. Най-често за целта се използвали билките самакитка, джинджифил и тинтява. В долният десен ъгъл на картината е нарисуван съдът с прочутата универсална противоотрова, наричана митридат. Тя съдържала над 65 билки.

7. "Terra Sigillata" – ранните търговски марки

Древните фармацевти бързо открили предимствата на търговските марки, като средство за идентификация на източниците и начин за спечелването на клиентското доверие. Едно от първите терапевтични средства носи марката "Terra Sigillata" (преведено буквално означава запечатана земя). Това древно лекарство не е нищо повече от глинена таблетка, произхождаща от средиземноморския остров Лемнос. Тези таблетки били популярни преди около 500 г. пр.н.е. В определен ден от всяка година глината за това лекарство се добивало от специален хълм на острова, а процедурата се извършвала в присъствието на държавни и религиозни сановници. Промита добре, рафинирана, разточена на маси, лечебната глина се оформяла във вид на пастили, които бил широко разпространени в търговската мрежа.

8. Диоскорид

В еволюцията на всяка трайна и успешна система идва време, когато наблюдението на много хора или интензивните проучвания на един надхвърлят от нивото на обикновената търговия. Това наблюдение постепенно се превръща в професия. Диоскорид (първи век от н.е.) е допринесъл за подобен преход в историята на фармацията. За да напише „Материя Медика”, Диоскорид придружава римските войски по целия свят. Той записва това, което наблюдава, обяснявайки правилата за приготвяне на билковите лекарства, тяхното съхранение и употреба. Неговите текстове са разглеждани от фундаменталната наука до края на шестнадесети век.

9. Гален

Сред всички имена на учените от древността, почитани в средите на медицината и фармацията, това на Гален, без съмнение, е сред най-известните. Гален (130-200 г.) е практикувал и преподавал изкуството на медицината и фармацията в Рим. Неговите принципи за приготвянето на лекарства се почитали в Западния свят в продължение на 1500 години. Името на Гален все още е асоциирано с механичния метод за направата на лекарства, известен като галенетика. Много процедури, разработени от Гален са заимствани и доразвити технологично, за да се ползват в съвременните лаборатории.

10. Дамян и Козма – покровителите на фармацията

Алюзията за "близначната" природа на фармацията и медицината може да се представи най ясно с портрета на братята Дамян (аптекар) и Козма (лекар). Козма и Дамян били родени в Асирия, Мала Азия. Баща им бил грък-езичник, а майка им – християнка. Тя ги е възпитала в съгласие с християнските добродетели. Братята изучили целебните свойства на билките и се прочули лечебните си умения. Легенда твърди, че Исус ги дарил с чудотворна лечебна сила, за да могат да помагат безвъзмездно на хората. Животът на братята бил отнет мъчително около 303 година. В продължение на векове тяхната гробница е била почитана като светилище. Църквата построила храмове в тяхна чест в Рим и други градове. След канонизация, братята станали покровители на медицината и фармацията.