Връчване на Нобелова награда на Паул Ерлих

От 1908г.

През 1908 година немският медик Паул Ерлих получава престижната Нобелова награда за физиология и медицина съвместно със своя руски колега Иля Мечников. Двамата лекари независимо един от друг изследват имунния отговор в живите организми.

Мечников разглежда ролята на белите кръвни телца, наречени фагоцити за унищожаването на бактериите (този биологичен механизъм се нарича фагоцитоза). Паул Ерлих пък представя пред медицинската общественост своята химическата теория, която обяснява образуването на т.нар. "антитоксини" (или антитела). Според него една от задачите на клетките в живите организми е да се борят с токсините, отделяни от болестотворните бактерии или други фактори, с които те се сблъскват. По това време повечето учени са съгласни с факта, че и двете обяснения на лекарите относно имунната система са достатъчно логични и необходими на медицнската наука.

В началото на кариерата си (около1897 година), Паул Ерлих започва постепенно да разработва теорията си, обясняваща имунния отговор. Той глада на токсините и антитоксините като на конкретни химически вещества (и то в историческа епоха, когато учените знаят много малко за точното им естество). Дотогава учените, занимаващи се с разработването ценните терапевтични агенти вършат работата си най-вече благодарение на хипотези за това къде и как тези агенти си взаимодействат в живите системи.

Ерлих предполага, че жизнеспособните клетки в организма имат химически различни рецептори (или "странични вериги"), които те използват, за да „заключват” чрез подходящите „ключове” различни багрила или да освобождават структури, наречени антитела, предназначени да неутрализират токсините.

Това до някъде напомня на начина, по който са свързани молекулите на синтетичните багрила (те имат странични вериги, на които се дължат оцветяващите им свойства). Тези странични вериги биха могли да се свържат с отделни токсини. Според Ерлих клетката, заплашена от евентуалната „атака” на чуждо тяло, „създава” множество странични вериги, за да го обгърне (те са много повече, отколкото е необходимо за обвиването му от структурите, разположени в непосредствена близост до клетката). Тези "допълнителни" странични вериги се разпадат, за да се превърнат в антитела, циркулиращи в тялото. Именно тези антитела, „търсещи” токсините, подлежащи на унищожение, Паул Ерлих за пръв път нарича с името магически куршуми.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Паул Ерлих