Паул Ерлих и търсенето на "Chemotherapia specifica" в началото на 20 век

От 1906г.

В началото на 20 век, още преди немският Институт по експериментална терапия да бъде преместен във Франкфурт, лекарят Паул Ерлих вече работи активно по изследванията с метиленово синьо. След смъртта на д-р Георг Спейер, неговата вдовица Франциска Спейер (в памет на съпруга си) предоставя лабораторията му ("Georg-Speyer House") за целите на науката. Случайно или не, тя се намира в съседство с института на Ерлих. Като директор на "Georg-Speyer House", Ерлих прехвърля химиотерапевтичните си изследвания там.

Медикът се стреми да създаде агент, който да е толкова ефективен, колкото и метиленовото синьо, но да не притежава неговите странични ефекти. Синтезираното от него химично съединение от една страна трябва да притежава въздействието на хинина върху маларията, а от друга – да действа аналогично на серумната терапия, разработена от него. Лекарят смята, че неговото откритие определено трябва да е реномиран фармацевтичен продукт, които да оказва специфичен ефект върху отделните заболявания. Целта и амбициите на Паул Ерлих са съсредоточени в три думи - "Therapia sterilisans magna" (буквално се превежда като лечение, което би могло да убие всички болестни патогени).

Паразитното заболяване, с което немският медик се заема да експериментира, е трипанозома, засягаща морските свинчета. Ерлих тества множество химични субстанции върху лабораторни животни. Трипанозомите могат действително да бъдат успешно унищожени с химическо багрило, наречено трипаново червено.

В началото на 1906 година той започва задълбочено да изследва съединението атоксил. Паул Ерлих го тества (наред с няколко арсенови съединения) съвместно със своя приятел Робърт Кох. Това се случва по време на експедицията на Кох, при която той изучава сънната болест. Въпреки че "атоксил" буквално се превежда като нетоксичен, резултатите сочат, че той определено не е безобиден. Напротив, веществото засяга сериозно очния нерв. Ерлих разработва систематично тестване (подобно на скрининговото) на определени химични съединения, стараейки се да подражава на добрите практики във фармацевтичната индустрия. Така той се натъква на съединение 418. То се казва арсенофенилглицин и демонстрира впечатляващ терапевтичен ефект при тестването му в Африка.  
Благодарение на подкрепата на своя асистент Сахаширо Хата, Паул Ерлих през 1909 открива т.нар. съединение 606 (арсфенамин), което успешно унищожава бактериите от вида спирохета (един от подвидовето й причинява заболяването сифилис). Става ясно, че съединението, освен че се бори с полово предаваната инфекци, проявява сравнително малко странични ефекти на третираните с него пациенти.

След задълбочено клинично изпитване (всички изследователи си спомнят добре за проблемите, които възникват при тестването на туберкулина), фармацевтичната компания "Hoechst" започва да продава на пазара (до края на 1910 г.) новото лекарство под името "Salvarsan". Съединение 606 е първият по рода си химически агент, който проявява специфичен терапевтичен ефект, създаден след целенасочени теоретични обсъждания. Нещо повече, салварзанът се оказа невероятно ефективен, особено в сравнение с конвенционалната терапия, включваща употребата на живачните соли.
Произведен от "Hoechst AG", медикаментът салварзан се превръща в най-широко предписаното терапевтично средство в света. Той е най-ефективното лекарство до появата на пеницилина (през 40-те години на 20 век). Въпреки това, формулата на салварзана изисква извършването на някои подобрения, които да отстранят страничните ефекти и проблемите с разтворимостта му. Така през 1911 г. се появява неосълварзана.

За съжаление лекарството предизвиква така наречената "Салварзанова война". От една страна, на лице е враждебност от страна на някои хората, които изразяват опасенията си, че сред обществото ще започне да се наблюдава своеобразно разбиване на сексуалните задръжки. От друга страна Паул Ерлих също е обвиняван по доста грозен (и антисемитски) начин в прекомерно финансово облагодетелстване. В подкрепа на своя колега, сътрудникът на д-р Ерлих - Пол Ухленхут заявява, че основният приоритет на лекаря всъщност е разработването на лекарството.

Тъй като по време на клиничното изпитване на съединение 606 някои от третираните пациенти губят живота си, немският медик е обвинен, че не се е спрял пред нищо. През 1914 година, един от най-отявлените обвиняеми е осъден за престъпна клевета при процес, на който Ерлих е призован да свидетелства. Въпреки че Ерлих не е обвинен в нищо, цялата негативна ситуация допринася за изпадането на лекаря в депресия, от която не се възстановява напълно.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Паул Ерлих