Определяне на валентността на серумите на Паул Ерлих в края на 19 век

От 1895г.

След дебюта на антисерумите на медицинската, които са съвсем нов тип лекарствени продукти (чието качество е много променливо) бива създадена т.нар. германска правителствена система. Тя е институцията, гарантираща за безопасността и ефективността на тези продукти. Така, след 1 април 1895 г. в германския Райх могат да се продават единствено антисерумите, одобрени от гореспоменатата институция. Временно медицинската база за изпитването на противодифтерийните серуми бива преместена в Института по инфекциозни болести, управлявана от Паул Ерлих.

По инициатива на д-р Фридрих Алтхоф през 1896 г. в Берлин е създаден институтът „Institute of Serum Research and Testing” (на немски „Institut für Serumforschung und Serumprüfung”). Паул Ерлих е назначен за директор на институцията. Новият пост изисква от медика да разтрогне всички договори, които той е сключил с компания „Hoechst”. На новата си длъжност (почетен професор в университета в Берлин) д-р Ерлих получава годишен доход от 6 000 марки, равняващи се по това време приблизително на заплата на почти всички университетски професори в Германия. Освен това, към института функционира и добре оборудван изследователски отдел, а този факт допада много на лекаря.

За да бъде определена ефективността на диферетния антисерум на Ерлих е необходимо да се изследва детайлно дифтерийния токсин, който трябва да бъде в концентрирано състояние. Нобеловият лауреат открива, че веществото, използвано за тестване, е много нетрайно, за разлика от това, което е получено първоначално. Това го кара да си направи определени изводи. Наложително е Ерлих да не ползва стандартен токсин, а да си послужи със серумен прах, разработен от Беринг, който трябва да бъде разтворен в течност непосредствено преди употреба. Силата на тестовия токсин за пръв път е определена при сравнение с този стандарт, а след това този тестови токсин би могъл да се използва като референтен при изпитването на други серуми. За целта токсинът и серумът се смесват в такова съотношение, че ефектите им да се „елиминират” един друг, когато веществото се инжектира на опитно морско свинче. Но тъй като съществува широка граница при определянето дали налице има симптоми на болестта, Ерлих въвежда един недвусмислен критерий, за да се справи със ситуацията. Този критерий е смъртта на животното. Сместа трябва да бъде с такава концентрация, че свинчето да загине в рамките на четири дни. Ако то умре по-рано, то серумът е твърде слаб и е негоден за употреба. Ерлих твърди, че е открил способ за определянето на валентността на серума, при който е толкова точен, колкото би било и химичното титруване.

Под влиянието на кмета Франкфурт Франц Адикес, институтът на Ерлих се премества в красивия германски град през 1899 година. След това, институцията бива преименувана на „Кралски пруски институт по експериментална терапия” („Königlich Preußisches Institut für Experimentlle Therapie”). Немската методология за контрол на качеството се оказва толкова успешна и добре функционираща, че тя започва да бъде копирана от здравните институти по целия свят. Немалко европейски държави получават (като пример за добре разработено лекарство) проби от серума, създаден по стандарт именно във Франкфурт. След утвърждаването в практиката на дифтерийния антисерум е представен и първия серум срещу тетанус.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Паул Ерлих