Джон Кай и ролята му за развитието на медицината в Англия през 16-ти век

От 1529г.

Никак не е случайно, че английският медик Джон Кай се смята за един от бележитите лекари и хуманисти на Острова от 16-ти век. Като оставим настрана успешната му медицинска практика, Кай бил един от първите експерти в медицинската история, описали проявленията на силно заразна болест, давайки предположения за нейния произход.

През 1529 година Джон бил приет в колежа "Гонвил Хол" /наричан "Гонвил и Кай" в наши дни/ в Кеймбридж. Макар че бил на възраст, която по онова време се смятала за доста "късна" за започване на академично обучение, 19-годишният младеж бързо показал, че притежава немалко таланти и умения. Във въпросното учебно заведение англичанинът изучавал хуманитарни науки и теология, завършвайки четири години по-късно, през 1533 година. След дипломирането си Джон посетил Италия и отново попаднал в академична среда – този път в прочутия университе в Падуа. Там Кай имал щастието да се обучава под ръководството на някои от най-изявените италиански медици на 16-ти век, между които и небезизвестният анатом Андреас Везалий. През 1541-ва англичанинът вече можел да се похвали с медицинска диплома, а стремежът му да бъде полезен в областта определено бил вдъхновяващ. Още докато бил студент, Джон установил, че в редица преводни материали на трудове на прочути римски и гръцки лекари съществувал голям брой несъответствия. Затова специалистът започнал да обикаля Италия и да търси оригинални ръкописи, които се заел да превежда от латински език. Измежду публикуваните му преводи бил един непознат до този момент трактат на Хипократ - "Hippocrates de Medicamentis", който Кай вярвал, че е открил пръв по време на своите пътувания и изследователски търсения.

През 1547 година медикът се завърнал на родна почва и бил приет с почести в Кралския колеж на лекарите, изпълнявайки длъжността на негов ръководител в продължение на няколко години. Медицинската му практика в Лондон стартирала успешно и много скоро той се сдобил с много пациенти. През 1551 година Джон фокусирал вниманието си върху проявленията на остро инфекциозно заболяване, което започнало да покосява английските граждани. Днес то съществува в медицинската история под наименованието "английското изпотяване". През споменатата година докторът бил в Шрусбъри, където избухнала епидемия от мистериозната инфекция. Това дало възможност на Кай да наблюдава симптомите му и да "гадае" за евентуалните му причинители. През 1552-ра, след като се завърнал в Лондон, той публикувал цяла книга по темата, която носила заглавието "A Boke or Counseill Against the Disease Commonly Called the Sweate, or Sweatyng Sicknesse". Творбата се превърнала в един от най-важните източници, касаещи "английско изпотяване". Съвременните изследователи смятат, че болестта може би е била някаква форма на инфлуенца. Самият Джон бил на мнение, че заразата се причинява от мръсотия и бедност, а развратът допринася за нейното разпространениe. Припомняме ви, че болестта била епидемична в Англия в няколко поредни години, а епидемиите избухвали през летните месеци.

Иначе, по време на своята кариера Джон Кай служил като лекар на много от членовете на кралското семейство, включително на Едуард VI, кралица Мери I и кралица Елизабет I. През 1557 година медикът дарява средства на колежа "Гонвил Хол", който започва да носи и неговото име. С въпросните финанси учебното заведение се разширява и осъвременява. Две години по-късно Джон поема ръководството върху институцията, с което допринесъл за неговия престиж.

Освен в областта на медицината, британецът проявявал сериозен интерес към природата и прекарвал голяма част от свободното си време в изучване на растения и животни. Своите впечатления той събрал в научния си труд "Of Some Rare Plants and Animals" от 1570 година. Любопитното още е, че англичанинът бил специалист по кучета от английски породи – документът "De Canibus Britannicis" бил посветен на тях. 

В заключение определено може да се твърди, че медикът бил интересна личност, изявите на които не останали незабелязани от медицинските историци.

Снимка: Wikimedia Commons