Етимология на биологията

От 1799г.

Думата биология се формира чрез комбинирането на гръцката дума β?ος (биос), което означава "живот", наставката "-логия", което означава "наука за", "познание за". "Логия", от своя страна произхожда от гръцкия глагол λ?γειν, който буквално се превежда като събирам "да се съберат" (съществителното λ?γος, превеждаме като "дума").

Терминът биология в съвременния смисъл се появява, за да назове едноименната наука едновременно, когато Томас Бедоус (през 1799 г.), Карл Фридрих  Бурдах (през 1800), Готфрид Рейнхолд Тревиран (през 1802) и Жан-Батист Ламарк (през 1802). Самата дума се появява в заглавието на трети том от "Philosophiae naturalis sive physicae dogmaticae: Geologia, biologia, phytologia generalis et dendrologia", написан от Кристоф Ханоу през 1766.

Преди името "биология" се използвали няколко термина, употребявани при изследването на животни и растения. Историческата наука се позова на описателните аспекти на биологията, въпреки че тя е включила и минералогия и други небиологични области в общата представа. От Средновековието до Ренесанса, обединяващата рамка на естествената история и биологията като част от нея е схващането за "Scala naturae" или "Great chain of being" "Голямата верига на живота". Концепцията произлиза от Платон, Аристотел и Прокъл и се доразвива през Средновековието. Може да се възприеме като стриктна, религиозна йерархична структура на материята и живота. Смятало се, че е това е сътворено от Бог. Обяснява се, че божията верига започва да се изгражда след падането на ангелите от Рая. Веригата обвързвала ангелите, демоните, звездите, луната, кралете, принцовете, благородниците, простолюдието, дивите и опитомените животни, дърветата и другите растения, скъпоценните камъни, благородните метали и минералите.

Естествената философия и теологията предлагат концептуална и метафизична основа на растителния и животинския свят. Те се занимават с проблемите от типа "защо съществуват организмите" и "защо се придържат към определено поведение". В съвремието тези теми се разглеждат и от съвременните геология, физика, химия и астрономия. Физиологията (от ботаническа гледна точка) и фармакологията се смятат за основополагащи в историята на медицината. Ботаниката, зоологията и геология (изследваща животинските фосили) заменят присъствието на естествената история и философия на на природата в схващането за биологията.

До началото на 18-ти и 19-ти век биологията вече е широко приета и утвърдена наука. Ботаниката и зоологията са неразривно свързани с нея, въпреки че те се обвързват и други поддисциплини на науката, каквито например са микологията и молекулярната биология.