Загадката около Зана - „жената-примат“, живяла в Русия през 19-ти век

От 1850г. до 1990г.

Всички ние сме чували многото митове и легенди, разказващи за същества, наподобяващи хибрид между човек и маймуна. Най-известните такива легенди са за американския криптид Голямата стъпка, тибетския Йети и руския Алмас. И въпреки че повечето доказателства за съществуването на подобни създания са меко казано мъгляви и половинчати, понякога се появяват и доста реалистични сведения.

В някои редки случаи към твърденията, че подобни същества бродят по земята, се добавят и веществени доказателства. Тогава учените-криптолози събират артефактите за подробен анализ. За разлика то ентусиастите, търсещи свръхестествени явления, криптолозите са легитимни учени, които смятат, че някои митологични създания са най-обикновени биологични видове, чийто странен външен вид е станал повод за създаването на легенди сред местните.

Една от най-интригуващите подобни загадки е Зана. Нейната история предизвиква дебат сред биолозите, антрополозите и историците и до днес. Но за да разберем по-добре какво кара учените да спорят в продължение на десетилетия за произхода на някаква си жена от Южна Русия, трябва да разгледаме нейната лична история.

Зана е намерена от грузински ловци през 1850-та година, бродещи из дълбоките, покрити с гъсти гори долини на планината Кавказ. По време на своя обход те се натъкват на едра, космата жена, която броди гола из леса. Те смятат, че са се натъкнали на съществото Алмас - митично създание от съвременния руски фолклор. Затова мъжете пленяват жената и я закарват в село Т‘кина до град Сукуми, където тя става собственост на местния благородник Едги Ганаба.

Едги Ганаба остава силно впечатлен от „подаръка“. Именно той кръщава създанието Зана и създава нейно пълно описание. Според него тя страшно напомня на човек, но крайниците й са необичайно дебели, а тялото й е покрито с рядка козина. Освен това тя е свръх силна и може да надбяга кон. Освен външните си разлики с останалите хора, уловеното създание е нечувствително на студ и ходи голо дори през зимата. Всеки опит да облекат Зана в дрехи завършва с провал. Освен това тя не може да говори и отказва да научи дори най-простичките думи. Въпреки това е способна да изпълнява елементарни действия като носене на чували и косене на царевични стебла.

Според разказите на очевидци уловеното създание не се адаптира към обществото в селото, а по-скоро е опитомено. Първите две години Зана не допуска никой до себе си и непрестанно хапе и удря решетките на клетката си. Постепенно тя се привързва към господаря си и дори се подчинява на неговите гласови команди. Въпреки това тя не търси социална близост с никого и всеки контакт с човек я стресира.

Въпреки това Зана си спечелва няколко ухажора. Предполага се, че те се възползват от нея докато спи или я упояват с алкохол. В резултат на тези не дотам доброволни сношения, тя ражда множество деца, от които оцеляват едва четири. Местните смятат, че причината за това е несъвместимостта между гените на хората от селото с тези на създанието, но може да се дължи и на факта, че бебетата се появяват на бял свят без никаква акушерска помощ.

За първи път историята на Зана предизвиква интересът на учените около 100 години след нейното улавяне. За съжаление руските антрополози не намират никакви тленни останки от мистичната жена. Те все пак не остават напълно разочаровани, тъй като откриват скелета на най-малкия и син - Квит Ганаба. За него се смята, че е сина на самия собственик на Зана - Едги. За разлика от майка си Квит е пълноправен член на обществото, може да говори и чете, както и да създаде семейство. По намерените негови фотографии се разбира, че мъжът прилича повече на баща си, но е с по-тъмна кожа, силно окосмение и странна форма на черепа.

При първото изследване на останките на Квит руските антрополози заключват, че починалият мъж носи чертите на изчезналите братовчеди на човечеството - неандерталците. Те решават, че Зана е един от последните оцелели след края на Ледената епоха хоминиди, които са се скрили из кавказките дебри.

Случаят отново нашумява през 90-те години на 20-ти век. Антрополозите, начело с Брайън Сайкс - професор по генетика в Оксфордския университет - този път са решили да направят анализ на всички събрани веществени доказателства. Те успяват да извлекат ДНК от един от зъбите на Квит, както и от слюнката на неговите живи деца и племенници по майчина линия.

Сайкс заключва, че в генофонда на Зана няма и следа от неандерталска кръв и че тя е представител на негроидната раса. На базата на тези нови доказателства се създават две нови теории относно произхода на необичайната жена. Едната гласи, че тя е избягала от Османската империя робиня, която е полудяла от самота в горите на Кавказ. Това твърдение обаче не обяснява нейното гъсто окосмение, предало се и на децата й.

Другата теория е, че Зана е представител на малко изолирано племе, чиито членове са потомци на първата човешка група, потеглила от Африка преди около 80 000 години. Това би обяснило нейната субсахарска генетика. Ако тя е пряк наследник на първата миграционна вълна, нейните прадеди може никога да не са се срещали с неандерталците, за разлика от всички представители на европеидната и монголоидната раси.

Относно вида на Зана - за толкова много години хората от различните части на света са придобили толкова различни белези, че на практика всякакви изменения са възможни, особено в малка, изолирана група, където кръвосмешението е неизбежно…

Редактор: Георги Динев