Изложба на „лицата“ на британските прадеди в град Брайтън

От -30000г. до 501г.

Британският музей в град Брайтън се заема с нелекия проект да „съживи“ предците на съвременните англичани. Става въпрос за създаването на уникална експозиция, състояща се от точните копия на лицата на някои древни трупове. Тленните останки са намерени на територията на страната, включително нос Гибралтар, и обхващат период от 30 000 години.

За да се създадат точни модели на древните лица, археолозите от музея използват модерна технология за възстановяване на лика чрез сканиране на черепа. Обикновено този похват се използва от криминалистите, които по този начин идентифицират жертвата. Чрез механични изчисления на базата на формата на черепа, както и чрез генерирана компютърна анимация, получените образи за почти точни копия на лика на починалия. Някои подробности от типа на окосмение, цвят на кожата, очите и косата и белези от болест се допълват чрез разучаване на ДНК кода.

В резултат на това музеят в Брайтън се сдобива с колекция от 7 лика на хора, живели в земите на Обединеното кралство преди хиляди години. Репликите са изложени във витрини, като около тях са наредени и имитации на предметите, намерени до телата.

Първото лице е на повече от 30 000 години. То принадлежи на жена от Гибралтар, която е обитавала пещерите под едноименната скала. Интересното за нея е, че тя е единственият експонат, който не е част от човешката раса. Макар палеолитната дама да напомня външно на нашия биологичен вид, тя спада към вида Неандерталци. Неандерталците са нашите „най-близки братовчеди“, с които съвременните хора съжителстват в Европа в продължение на близо 4 000 години. Смята се, че светлата кожа и цвят на косата, характерни за някои народи, са резултат от кръстосването на първите хора с неандерталците някъде на територията на Близкия изток.

Следващият експонат представлява реплика на лицето на известния Кроманьонски човек от Франция. Кроманьонците са първите хора, които живеят на територията на Стария континент. Те имат тъмна кожа, кафяви очи и се изхранват с лов и събирачество. Постепенно нашите най-древни прадеди достигат до всички части на Европа, като изместват популациите на неандерталците, тъй като разполагат с по-добри технологии за лов и риболов и по-адаптивни умове.

Самият череп, послужил за първообраз на експоната, е намерен във Франция. Използваният модел е от друга страна, тъй като останките на кроманьонци на територията на Обединеното кралство са непълни или прекалено повредени от влиянието на времето.

Третият лик, който е и първият от колекцията, намерен на Британския архипелаг, е на млада майка, живяла преди 5200 години. Тя е част от неолитна култура на земеделци, която предшества келтското население на острова. Останките й са намерени в селищната могила Уайтхоук. Мястото представлява интерес на археолозите от самото начало на миналия век, тъй като съдържа в себе си множество скелети на жители на Новокаменната ера.

Жената от Уайтхоук е загинала на около 25 години и е била висока около 150 сантиметра. Вероятната причина за смъртта й е усложнение по време на бременност. Интересното е, че нейната пигментация наподобява тази на кроманьонците, което означава, че може да е директен наследник на ловеца от по-горното изображение. Дамата е погребана заедно с трупа на недоносено дете, както и с няколко артефакта със спиритуална функция.

Четвъртия експонат принадлежи към дошлата от Европа култура Бейкър. Представителите на този народ изместват предишната цивилизация, тъй като притежават по-добра технология за обработване на пшеница и печене на хляб. Скелетът на младежа е намерен през 1921-ва година заедно с множество керамични съдове и няколко черупки на охлюви, поставени върху устата му. От ДНК анализа и реконструкцията на лицето става ясно, че младият мъж прилича много повече на съвременните британци, отколкото предходните култури.

Следващата реконструкция е на мъж от Желязната епоха, който живее на Острова през 5-ти век преди Христа. Младежът загива на около 20 години. Причината за смъртта му не е ясна, тъй като здравното му състояние е било отлично. Трупът му е заровен в изоставена складова яма, а тялото му е поставено в ембрионална поза. Под него са натрупани черупки от неизядени морски миди, а до тялото е поставен амулет, напомнящ на този на Жената от Уайтхоук. Косата му е вързана на кок, което говори за културен обмен с германските народи от Западна Европа, живеещи на другия бряг на Северно море. Тази прическа се запазва сред някои германски племена до Средновековието.

Шестият експонат е лика на дама, живяла по време на Римската окупация на днешна Англия. Тя умира от насилствена смърт в средата на 3-ти век след Христа. Вероятната причина за нейната смърт е забитият в тила й железен пирон. Може би тялото е заровено скришом, тъй като в гроба няма каквито и да е ритуални предмети. Съществува и друга теза относно гибелта на античната жена.

Някои учени смятат, че 30-годишната дама е загинала от болест, а металният кол е поставен пост мортем и има ритуална цел. Най-вероятно съселяните на червенокосата британка са смятали, че тялото може да се надигне от гроба и са искали да предотвратят евентуалното възкръсване. Подобни практики са наблюдавани и в други краища на империята.

Последното лице е на англосаксонец, живял на острова след германските нашествия в Англия от края на Античността. Средновековният мъж е роден през 6-ти век и достига до 45-годишна възраст. Той е погребан с копие и саксонски ритуален боен нож (сакс), което кара археолозите да смятат, че покойникът е бил воин или ветеран. Вероятната причина за смъртта му е разразила се зъбна инфекция, засегнала няколко зъба на горната челюст. Освен денталните проблеми, древният прародител на съвременните британци е страдал от артрит на гръбнака и коленете.

Всички лица са изложени в музея за неопределено време. Изложбата е спонсорирана изцяло от даренията на местните жители. Целта на изложбата е да демонстрира на посетителите невероятните културни промени, случили се на Острова през хилядолетията.

Редактор: Георги Динев