Демографски фактори са най-вероятната причина за изчезването на неандерталците

от 03 юни 2020г., обновено на 05 юни 2023г.

Около неандерталците винаги са се разпространявали различни теории и представи какви са били, как са живели, защо са изчезнали. Въпреки че палеоантрополозите и археолозите са открили множество следи от тях, които им помагат да възстановят физически характеристики, бит и среда, Хомо неандерталенсис все още озадачават и пораждат дискусии за причините, които са довели до заличаването им от лицето на Земята.

Научната и изследователска общности са силно разделени по този въпрос, учените сериозно обсъждат повече от 12 хипотези. Мистериозното събитие настъпва преди около 40 000 години и все още няма категорично доказателство защо се случва. Неандерталците са родственици на съвременния човек, приличат си в много отношения. Обитавали са Евразия в продължение на близо 400 000 години. И въпреки това видът им е изчезнал окончателно в момента, когато започва настъплението на Хомо сапиенс в техните области на разпространение. Може би силният интерес към темата е породен от желанието на учените да разберат в какво са се "провалили" Хомо неандерталенсис и какво е помогнало на анатомично съвременните хора да оцелеят и да доведат популацията до днешните хора.

Биологична теория за изчезването на неандерталците

Повечето представители на изследователската общност подкрепят мнението, че неандерталците са имали адаптивни стратегии и поведение, които са далеч от примитивното. Но навлизащите на континента Хомо сапиенс притежавали и правели нещо, което им давало предимство в оцеляването. Освен около този детайл споровете за причините, довели до изчезването на Хомо неандерталенсис, се въртят около промяната в климата, социалното поведение и биологията. Най-достоверна би изглеждала теорията, че тяхното изчезване е провокирано от комбинация от няколко фактора.

Доводите, че неандерталците са спрели да съществуват заради биологична непригодност са следните:

Хомо неандерталенсис изглежда имали по-слаб репродуктивен успех и малките им по-рядко оцелявали в сравнение с Хомо сапиенс. Част от откритите фосилни останки принадлежат на индивиди, които са починали около 30-годишна възраст, много малко са вкаменелостите на по-възрастни неандерталци, а повече от половината находки са на деца. Представителите на този вид живеели в малки групи, които били по-изолирани от останали групи и видове. Поради това неандерталците може да са били силно податливи на инбридинг (inbreeding - по-негодни поколения вследствие чифтосване между генетични роднини). Затова не е невъзможно Хомо сапиенс да са успели да ги изместят в рамките на 10 000 години благодарение на по-добрия си успех в зачеването и на по-добрите адаптивност и оцеляване на децата.
Скоростта, с която организмът на неандерталците обработвал храната, била по-висока и заради своя метаболизъм те имали нужда от повече хранителни източници, за да оцелеят. Ако са живели в благоприятни условия, където храната е лесно достъпна и в голямо количиство, този фактор нямаше да окаже влияние, но не е било така. Суровият и тежък климат с неговите чести промени оказвал натиск върху неандерталските популации, които имали необходимост от повече енергия.
Изследванията на костите на долните крайници на представителите на вида показват, че Хомо неандерталенсис не са можели да издържат да бягат на дълги разстояния. Причината се крие в по-дългото им ахилесово сухожилие. Хомо сапиенс имали по-късо, това запазва енергията и позволява тичането на дълги разстояния. Заради обитаването на студени региони на неандерталците не се налагало да изминават големи разстояния, защото при ловуването прилагали тактики на засада. Обаче при изменение на условията неспособността да бягат на дълги разстояния може да окаже много неблагоприятни последици. Проучванията на специалистите и намерените доказателства показват, че тази промяна е настъпила преди 50 000 години, когато немалка част от Северна Европа от гора се превръща в тундра заради напредването на ледените покривки. В тази ситуация неандерталците били принудени да обитават изолирани горски убежища в южните райони, докато Хомо сапиенс се приспособили към лов в разпространяващата се тундра.

Социални и поведенчески причини за изчезването на неандерталците

Освен биологични причини за изчезването на неандерталците може да са оказали влияние и социални и поведенчески.

Палеоантрополозите и археолозите отчитат, че Хомо неандерталенсис не се отличават с прогресивна и дълбоко символна мисъл, която е много по-добре развита у Хомо сапиенс. Неандерталската култура не се развива, остава статична за разлика от тази на сапиенс и това вероятно се е отразило на конкуренцията. В продължение на 100 000 години между двата вида няма почти никаква разлика в културно отношение, което е видно от археологическите открития. Но когато Хомо сапиенс навлизат в Европа преди 40 000 години, те вече разполагат със сложно развита културна система.
Друг фактор, който може да е дал отражение, са ограничените говорни и езикови умения на неандерталците. Това е сравнително спорна теория, но изследванията на техни черепи показват, че местоположението на ларинкса и на езика им е различно от това при Хомо сапиенс.
Неандерталците образували общности от няколко души, живеели в ограничени райони, докато представителите на сапиенс били по-адаптивни и имали по-обширни социални контакти и обитавали по-големи райони.
Проучванията на костите на неандерталците сочат, че вероятно не са систематично и насочено планирали набавянето на храната си. Това личи от натрупването на тъкани в костите. Изследванията показват още, че 40 на сто от вкаменелостите им имат хипоплазия (недоразвитост на орган или на част от него), която се причинява от липса на хранителни вещества в ранното детство. Също така травмите на неандерталците били много повече в сравнение с тези на Хомо сапиенс, макар и двата вида да са ловували от близко разстояние.
Мозъците на Хомо неандерталенсис били оформени по различен начин от тези на сапиенс. Те нямат разширени париетални и церебеларни области, които се развиват през първата година на детето. Тези области имат ключово значение за умението да се формират абстрактни представи за околната среда и да се възприема сензорна информация.
Друга причина за изчезването на неандерталците са вероятни насилствени взаимодействия с Хомо сапиенс.

Трима учени - Крист Васен и Герит Дюселдорп от Факултета по археология в Лайденския университет, Нидерландия, и Марк Бранд от Факултета по психология в Мичиганския университет, САЩ, направили през 2021 г. проучване сред 216 практикуващи палеоантрополози каква е според тях причината за изчезването на неандерталците. По-голямата част от тях се обединяват около становището, че причинно-следственият принос на демографските фактори играе по-голяма роля за спирането на съществуването на Хомо неандерталенсис за разлика от факторите на околната среда и тези на конкурентността.

Засега в научната общност няма единно и категорично мнение относно изчезването на този вид и най-вероятно скоро няма да се постигне. Освен ако не бъде открито неопровержимо доказателство.

Статията е част от историята на: