Хомо хабилис вероятно е първият наш предшественик, изработвал каменни инструменти

Хомо хабилис (Homo habilis) се смята за най-ранният представител на рода Хомо. При него вече се забелязва осезаемо нарастване на мозъка, както и се откриват културни атрибути като каменни инструменти.

Негови вкаменелости са намерени в Източна и Южна Африка. Времевият диапазон, в който се смята, че е живял, се определя преди 2,4-1,4 млн. години.

Името Хомо хабилис идва от латинските думи "homo", означаваща "човек", и "habilis", значеща "сръчен", "удобен". Наречен е "сръчен човек" заради каменни сечива, открити до негови фосилни останки. Учените предполагат, че той вече е умеел да обработва камъни, които да използва за битови цели. Вече е известно, че съществуват и са намерени каменни инструменти, които са малко по-стари от най-старите находки на Хомо.

• Откриване на Хомо хабилис
• Спорове относно връзките на Хомо хабилис с други видове
• Характеристики на вида и начин на живот
• Въпроси, които чакат своите отговори

Откриване на Хомо хабилис

Семейството палеоантрополози Мери и Луис Лийки с техния екип попадат на нов вид през 1959 г. по време на експедиция в пролома Олдувай, Танзания. В периода 1960-1963 г. те разкриват фрагменти от скелет на момче и още няколко вкаменелости.

Като типов екземпляр, представляващ вида, служат фосилни останки на "детето на Джони", каталожен номер ОН 7, намерени от Джонатан Лийки. Времето, в което е живял този ранен представител на рода Хомо, е определено на 1,8 млн. години. Четири години по-късно - през 1964 г., Луис Лийки, Филип Тобиас и Джон Нейпиър официално го обявяват за нов вид и го именуват Хомо хабилис. Основанието им е по-големият размер на мозъка, особености на ръцете, доказващи, че си е служил с каменни сечива, и характеристики на костите на краката, показващи по-голямо развитие в ходенето на два крака.

През годините са открити немного кости от Хомо хабилис, което затруднява учените в проучването и класифицирането на вида. В същото време намерените фосилни останки, определени като принадлежащи на хабилис, съдържат характеристики, които объркват още повече палеоантрополозите. Описанието на по-значимите находки на Хомо хабилис показва защо:

• През 1960 г. отново в Олдувай са намерени кости от ляво стъпало (каталожен номер ОН 8). Те са датирани на 1,8 млн. години. Не са открити костите на петата и пръстите, но сводът на стъпалото силно напомня формата на това на съвременния човек и затова учените смятат, че походката на ранния представител е била като на днешните хора.
• През същата година и на същото място палеоантрополози се натъкват и на кости от подбедрица (каталожен номер ОН 35). Предполага се, че те заедно с ОН 8 принадлежат на един и същ индивид.
• Ученият Камоя Кимеу намира през 1973 г. в Кооби Фора, Кения, череп, чиято възраст е изчислена на 1,9 млн. години. Той е бил на възрастен представител на Хомо Хабилис и интересното при него е, че мозъкът му е бил само 510 куб. см. Тази големина е малко над средната от големината на мозък при Австралопитеките.
• Палеоантропологът Тим Уайт се натъква на частичен скелет в Олдувай през 1986 г. Заради ниския ръст се смята, че фосилните останки са на жена, която е обитавала мястото преди 1,8 млн. години. Значимостта на находката се състои във възможност специалистите да определят размера на тялото и пропорциите на крайниците. Така установяват, че Хомо хабилис има по-маймуноподобни характеристики, отколкото се е смятало преди - по-дълги ръце и по-къси крака.
• В Хадар, Етиопия, учените намират долна челюст, която не е определена от кой вид е. Това става през 1994 г. Забележителното в случая е, че челюстта се отличава със зъбна дъга, близка до съвременните хора. Заради тази причина находката е причислена към рода Хомо, с каталожен номер AL 666-1. Трудността идва от това към кой вид на Хомо да бъде класифицирана костта. Някои учени смятат, че трябва да е към Хомо хабилис, други са на мнение, че челюстта принадлежи на напълно нов, неизвестен вид на ранен човек. Вкаменелостта е датирана на 2,3 млн. години, което я превръща в част от най-стария известен представител на този род, открит пряко свързан с каменни сечива.
• През 2000 г. в Кения учените попадат на най-младите фосилни останки на Хомо хабилис, които са открити до този момент. Те са определени на 1,44 млн. години и представляват дясна, горна част от челюст.

Спорове относно връзките на Хомо хабилис с други видове

До 2000-а години палеоантрополозите бяха на мнение, че Хомо хабилис е предшественик на Номо еректус (Homo erectus), но с намирането на споменатата част от горна челюст и на фосилни останки от сравнителен ранен Хомо еректус на 1,55 млн. години в Кения, езерото Туркана, нещата изглеждат вече по друг начин. Тези находки противоречат на досегашното схващане, че двата вида са еволюирали един след друг. Новите доказателства показват, че те са живели в един и същ период в Източна Африка близо 500 000 години.

По отношение на мястото на Хомо хабилис в родословното дърво то все още не е изяснено окончателно поради нуждата от повече вкаменелости, които да решат категорично въпроса. В научната общност неединодушно се приема, че този вид заедно с Хомо рудолфенсис (Homo rudolfensis) са сред първите представители на рода Хомо и са предшественици на по-късно появилите се членове. Колебанието идва от откритите през 80-те години останки, които разкриват, че Хомо хабилис е притежавал по-скоро маймуноподобни пропорции на крайниците. Този факт накара много от учените да променят становището си и да преосмислят връзката на хабилис с останалите видове от рода. Някои от специалистите дори вече не го считат за пряк предшественик на съвременните хора и го поставят в страничен клон на родословното дърво.

Спорът около хабилис се завързва още повече, когато в Дманиси, Грузия, учени намират няколко черепа. Първоначално са припознати като принадлежащи на Хомо хабилис, но впоследствие два от тях са определени на подобни на Хомо ергастер (Homo ergaster - африкански Хомо еректус (Homo erectus). Един от черепите впечатлява палеоантрополозите с черти, присъщи и за Хомо хабилис, и за Хомо ергастер, което може да говори за връзка между двата вида. Обяснението има два варианта - хабилис да е пряк предшественик на съвременните хора или и Хомо хабилис, и Хомо ергастер да са еволюирали от все още непознат вид. Има много малко открити фосилни останки на наши предци, които да са от периода преди 2-3 млн. години. Хомо хабилис попада именно в него и заради това учените изпитват трудности около неговото класифициране и определяне връзката с по-ранните австралопитеки, с останалите видове от рода Хомо. За да бъде изчистен този въпрос, са нужни повече находки.

Характеристики на вида и начин на живот

Хомо хабилис се отличава от представителите на рода Австралопитекус по малко по-големия обем на черепа и мозъка си, както и с по-дребните си лице и зъби, но притежава характеристики, които го доближават до ранните предшественици на австралопитеките.

• На височина мъжките индивиди достигали до 130-135 см, а женските - 110 см. Средното им тегло било около 32 кг.
• Обемът на мозъка им бил близо 610 куб.см, или 1,7% от телесното им тегло. Това е доста голямо увеличение спрямо мозъка на австралопитека. По отношение на черепа той вече е по-заоблен, забелязват се зачатъци на чело, а лицето е по-малко и късо от това на по-ранните видове.
• Челюстите са с по-малък размер в сравнение с тези на австралопитеките, зъбите оформят по-заоблена дъга, по-малки са и близки до човешките, макар че резците все още са сравнително големи.
• Структурата на долните крайници и ходилата сочат, че хабилис е ходил изправен на два крака. Краката били доста по-къси, отколкото ръцете, което е маймуноподобна характеристика. Също така костите на пръстите са леко извити - в междинно положение спрямо пръстите на четириногите маймуни и правите кости на пръстите при днешните хора. Забелязва се способност за образуване на прецизен обхват.
• При Хомо хабилис за първи път може да се говори за изработване на каменни сечива, които да служат целенасочено за снабдяване и обработване на храна. Тези умения подсказват за промяна в умствените способности и прилагане на нови стратегии за оцеляване. Инструментите естествено са грубо направени, използвани за рязане, стъргане и чупене. До този момент са намерени сечива, които са датирани на 2,6 млн. години и не е известно от кого са направени. Предполага се, че може да са представители на ранни популации на Хомо хабилис и от друг вид. Учените ги наричат инструменти Олдуан (Oldowan), наречени на дефилето Олдоуей (Oldoway, сега Olduvai) в Танзания, където са открити. Те са малко по-високо ниво от обикновените пръчки и необработени камъни, които ранните видове са употребявали.
• В периода, когато хабилис е живял, климатът е бил по-сух и хладен, предимно открити, пасищни пространства. Това може да е принудило Хомо хабилис да измисли по какъв начин да оцелее и да се снабдява с храна и това да е довело до използването на сечива. Зъбите на вида са били малки, но все още били обвити с по-дебел емайл, което е предпоставка за консумиране на по-твърди храни. Сравнително разнообразно е било храненето на хабилис - от листа до месо.

Въпроси, които чакат своите отговори

Необходими са нови разкрития от вкаменелости, които да попълнят неизвестните за човешката еволюция. Празнините за Хомо хабилис също не са малко и доста въпроси се нуждаят от отговори.

• Един от първите е от Хомо хабилис ли тръгва еволюционната линия, от която произлизат по-късните видове и дори Хомо сапиенс?
• Със сигурност трябва да се установи дали Хомо хабилис и Хомо рудолфенсис са представители на един променлив вид или са различни видове. Също така дали единият е бил предшественик на другия.
• Ако се докаже, че хабилис не е прародител на Хомо еректус, къде е неговото място в родословното дърво?
• Дали промените, настъпили в развитието на Хомо хабилис, са вследствие изменението на климата?