Начало История на медицината Иван Павлов като домакин на Петнадесетия международен конгрес на физиолозите през 1935 година

Иван Павлов като домакин на Петнадесетия международен конгрес на физиолозите през 1935 година

От 1935г.

Иван Павлов като домакин на Петнадесетия международен конгрес на физиолозите през 1935 година - изображение

Ако в човешкия живот има кулминация, съвсем подобаващо е в изключително дългия и плодотворен живот на руския физиолог Иван Павлов да има две. Първият връх е през 1094 година, на 55-годишна възраст, когато изследванията му върху храносмилателната  система достигат апогея си и му е присъдена Нобелова награда. Вторият връх е през 1935 година, когато на 85 години Иван Павлов е домакин на Петнадесетия международен конгрес на физиолозите.

Конгресът олицетворява дълбокото доверие на Иван Павлов към международната научна общност и пламенният му стремеж страната му да играе почетна роля в нея. Той отправя покана към колегите си да проведат конгреса в родината му и огромният му авторитет преодолява съмненията на много хора дали е редно това да се прави в Сталиновия Съветски съюз. В Ленинград за конгреса пристигат за конгреса пристигат 900 учени от 37 страни, а там към тях се присъединяват още 500 руски учени. Комунистическото правителство не пести средства да посрещне делегатите и да им направи добро впечатление: улиците на града са измити до блясък, украсени за с ярки знаменца, научните учреждения са прясно боядисани и обзаведени, целият конгрес бива превозен на стотици километри от Ленинград до  Москва за тържествен обяд в центъра на държавната власт, Кремъл.

Международният дух на конгреса е изразен най-силно в речна на шотландския физиолог Джордж Баргър. Той започва изказването си на английски, после последователно преминава на френски, немски, италиански, шведски, испански и накрая – на руски. В израз на дълбокото си уважение Баргър провъзгласява Павлов за „старейшина на световната физиология”, което предизвиква взрив от аплодисменти в аудиторията.

Дълбоко трогнат от конгреса, Павлов изказва благодарност към комунистическото правителство, което така яростно критикува до скоро, за щедрата подкрепа на руската наука. Той добавя: „Както знаете, аз съм експериментатор от главата до петите – и изразява надежда, че „експериментът” на правителството със социализма ще се окаже успешен.

След конгреса Иван Павлов се връща към обичайния си 16-часов работен ден, крачейки забързано през Ленинград между лабораториите си и психиатричната клиника, където преглежда пациенти и обсъжда проучванията на сътрудниците си. Руският физиолог се стреми да оползотвори всеки момент от времето си, за да придвижва научните си проекти.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Даниел Тоудес, "Иван Павлов - старейшината на световната физиология", изд. "Рива", 2008 година

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияНовиниЛайфстайлНаправления в медицинатаЛичностиОткритияСнимкиЗдравни съветиСпортЛюбопитноАлтернативна медицинаОрганизацииРецептиКомпании и организации