Иван Павлов като домакин на Петнадесетия международен конгрес на физиолозите през 1935 година

От 1935г.

Ако в човешкия живот има кулминация, съвсем подобаващо е в изключително дългия и плодотворен живот на руския физиолог Иван Павлов да има две. Първият връх е през 1094 година, на 55-годишна възраст, когато изследванията му върху храносмилателната система достигат апогея си и му е присъдена Нобелова награда. Вторият връх е през 1935 година, когато на 85 години Иван Павлов е домакин на Петнадесетия международен конгрес на физиолозите.

Конгресът олицетворява дълбокото доверие на Иван Павлов към международната научна общност и пламенният му стремеж страната му да играе почетна роля в нея. Той отправя покана към колегите си да проведат конгреса в родината му и огромният му авторитет преодолява съмненията на много хора дали е редно това да се прави в Сталиновия Съветски съюз. В Ленинград за конгреса пристигат за конгреса пристигат 900 учени от 37 страни, а там към тях се присъединяват още 500 руски учени. Комунистическото правителство не пести средства да посрещне делегатите и да им направи добро впечатление: улиците на града са измити до блясък, украсени за с ярки знаменца, научните учреждения са прясно боядисани и обзаведени, целият конгрес бива превозен на стотици километри от Ленинград до Москва за тържествен обяд в центъра на държавната власт, Кремъл.

Международният дух на конгреса е изразен най-силно в речна на шотландския физиолог Джордж Баргър. Той започва изказването си на английски, после последователно преминава на френски, немски, италиански, шведски, испански и накрая – на руски. В израз на дълбокото си уважение Баргър провъзгласява Павлов за „старейшина на световната физиология”, което предизвиква взрив от аплодисменти в аудиторията.

Дълбоко трогнат от конгреса, Павлов изказва благодарност към комунистическото правителство, което така яростно критикува до скоро, за щедрата подкрепа на руската наука. Той добавя: „Както знаете, аз съм експериментатор от главата до петите – и изразява надежда, че „експериментът” на правителството със социализма ще се окаже успешен.

След конгреса Иван Павлов се връща към обичайния си 16-часов работен ден, крачейки забързано през Ленинград между лабораториите си и психиатричната клиника, където преглежда пациенти и обсъжда проучванията на сътрудниците си. Руският физиолог се стреми да оползотвори всеки момент от времето си, за да придвижва научните си проекти.

Статията е част от историята на: