Източници, касаещи изкуственото предизвикване на аборт сред древните народи

Съдържанието на едни от най-ранните писмени доказателства, касаещи изкуственото прекъсване на бременността отразяват класовите и кастовите интереси на народите. Например, Кодексът на Хамураби, датиращ от около 1760 г.пр.Хр., определял глоби за хората причиняващи спонтанни аборти вследствие на насилие, като сумата, предназначена за обезщетение варирала в зависимост от социалния ранг на жената, която е станала жертва на подобно насилие.

Ведическите индийски закони отразяват загрижеността на населението относно запазването на мъжкото потомство на трите висши касти. Религиозните съдилища, налагали епитимия за жените или отлъчване от религиозната общност за свещениците, които са извършвали криминални аборти. Единственото доказателство за изпълнение на смъртно наказание, наложено за изкуствено прекъсване на бременността в древните закони може да се открие в асирийски закон, част от Кодекса на Ашура, датиращ от около 1075 г. пр.Хр. Тежкото наказание било наложено на жена, която направила аборт против волята на съпруга си. Първото писмено доказателство, разказващо за предизвикан аборт е съхранено от египетския папирус „Еберс”, датиращ от около 1550 г. преди Христа.

Много от методите, използвани за прекъсване на бременността в ранните и примитивни култури са нехирургични. Те били най-вече свързани с упражняването на тежък физически труд, катерене, гребане, вдигане на тежести, гмуркане. Други включвали прием на дразнещи билки на гладно, кръвопускане, обливане на корема с гореща вода или бременните жени лежали на нагорещени кокосови черупки. В примитивните култури, техниките за предизвикване на аборт били усъвършенствани чрез наблюдение, адаптация на някои акушерски методи. Физически средства за изкуственото прекъсване на бременността включвали правенето на упражнения и стягащи превръзки на корема, които са се ползвали от някои англичанки до ранния модерен период.  

Археологическите открития доказват, че са се извършвали някои ранни хирургически опити за екстракция на плода. Въпреки това, съвременните изследователи не считат, че хирургичното отстраняване на плода се е предприемало често, тъй като тази манипулация е описване доста рядко в древните медицински документи.

Медицински текст, написан на санскрит, който датира от осми век описва, че жените, желаещи да направят аборт трябва да седят за известно време върху гърне, затоплено от гореща пара. Техниката за умъртвяване на фетуса чрез масаж, при който се прилага изключително силен натиск върху корема на бременната жена се е практикувала в продължение на векове в Югоизточна Азия. Един от барелефите, украсяващи храма „Ангкор Ват” в Камбоджа, датиращ от 1150 година, изобразява демон, който извършва именно такъв аборт на жена, изпратена за наказание в подземния свят.

Японски документи показват някои записи за извършване на аборт, датиращи от 12-ти век. От тях историците научават, че изкуственото прекъсване на бременността в Япония е много разпространено през периода Едо, особено сред японците от класата на селяните, която била най-силно засегната от повтарящия се глад и високото данъчно облагане. Статуите „Boddhisattva Jizo”, издигнат в памет трудните моменти, преживени по време на аборт, спонтанен аборт, мъртво раждане или ранна детска смърт започнали да бъдат издигани в Япония след 1710 г. Първият такъв паметник се появил в храма в Йокохама.

Маорите, живели в Нова Зеландия (преди и по време на колонизацията) можели да предизвикват аборти билкови лекарства, церемониални методи и поставяне на стягащи колани около корема на бременната жена. Някои историци твърдят, че народът на маорите не е познавал практиките за изкуствено прекратяване на бременността, тъй като сред тях властвал страхът от бога Макуту. Те можели да умъртвят фетуса единствено чрез предизвикването на  преждевременно раждане.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността в медицината