Как земеделието помага на хората да произнесат за пръв път звуците „В“ и „Ф“

От -6000г. до -2500г.

В края на 20-ти век палеоархеологията навлиза в своя пик. През втората половина на столетието в науката навлизат иновативните методи на въглероден анализ и изследване на ДНК. Това позволява на учените да изучават много по-задълбочено находките от Каменната ера, която и до наши дни остава най-мъгливият период от човешката история.

Най-дългата епоха, която обхваща около 90% от съществуването на нашия вид, е Палеолита. Известен още като Старокаменна епоха, този огромен период от време започва от появата на първите заострени камъни за многократна употреба и свършва с изобретяването на полираните кремъчни остриета. Тази нова технология води до Мезолита, през който Homo sapiens изследва много нови източници на храна и продоволствия, които стават достъпни благодарение на новите изобретения.

Последният дял от историята на европейските народи преди откриването на металите е Неолитът. Това е период на плавен преход на обществата от малки родови групи, изхранващи се с лов и събирачество, към развити общества на земеделци и животновъди. Технологичният прогрес, характерен за Новокаменната ера, се нарича Неолитна революция.

Само до преди няколко десетки години се смяташе, че човешката еволюция „спира“ преди около 50 - 60 хиляди години, когато хората започват за пръв път да надделяват над природата. Археолозите достигат до това заключение, тъй като черепите след тази граница имат същия обем на кухината като нашите. Преди това мозъците на нашите прадеди са по-малки, което говори за тяхната по-ниска интелигентност. След това са настъпили само някои по-дребни промени като пигментация на кожата, цвят на очите и т.н. Това твърдение се нарича „Теория за забавената еволюция“.

Последните открития в областта сочат, че това въобще не е така. Поредният довод срещу теорията за забавената еволюция е срещу мнението, че езиковите умения на нашите най-древни прадеди са същите като нашите. Преди учените смятаха, че всички езици са произлезли от една протореч, която е вродена на вида ни, и съдържа всички звуци, които хората използват днес. Учени от Университета в Цюрих решават да тестват достоверността на твърдението. Те смятат, че лексикалните възможности на съвременните хора са различни от тези на прадедите ни.

В продължение на 5 години швейцарските академици изучават черепи на хора от Каменната ера, като ги разделят на 2 категории - от преди Неолитната революция и след Неолитната революция. Те правят графични възстановки на загиналите преди хилядолетия хора, след което тестват техните „произношения“ чрез логопедична скала за вродени речеви дефекти.

Челюст, при която горният ред зъби не застава пред долния, а директно върху него

След 5 години експериментът дава своите резултати. Оказва се, че нашите прадеди, изхранващи се с лов и събирачество, не могат да произнасят звуците „В“ и „Ф“. Причината за това е твърдата храна, която изисква по-едри долни зъби. Преди земеделието и животновъдството лесносмилаемите храни са изключителна рядкост, заради което челюстите на древните Homo sapiens не се затварят като нашите - горна върху долна, като отпред застават горните зъби.

Хората от Палеолита и Мезолита имат много по-здрави челюсти, поради което при затваряне зъбите от горната и долната част не застават едни зад други, а едни върху други. Тази позиция не позволява на устните и небцето да оформят позиция за изговаряне на „В“ и „Ф“. Най простото доказателство за това е кратък експеримент, който може да се направи от всеки човек в нормална захапка в домашни условия. Ако горните зъби се поставят не пред, а върху долните, горепосочените звуци по-скоро напомнят на въздишка.
Според участващия в проекта изследовател Балтазар Бикел промяната става заради земеделието.

Култивираните зеленчуци са много по-хранителни и лесни за храносмилане, в сравнение с дивите корени и ядките. Също така млечните продукти, появили се на масата на нашите прадеди в резултат на животновъдството, изместват високата консумация на месо, характерна за първите две епохи в човешката история.

Откритието е изключително важно, тъй като то подкрепя новата теория за човешката еволюция. Промяната е доказателство, че човечеството все още преминава през физическо развитие, което може да се окаже изключително важно за бъдещето ни като вид.

Редактор: Георги Динев