Конверсионната терапия като метод за лечение на хомосексуалността

От 1899г.

В понятието конверсионна (репаративна) терапия се включват всякакви по вид лечения, които имат за цел промяна на сексуалната ориентация от хомосексуална към хетеросексуална. В този обобщен термин влизат методи като индивидуална разговорна терапия, поведенчески (прилагащи отблъскващи стимули) или групови сеанси, религиозни "лечения" и т.н. Официално през последните години вече се използва терминът "усилия за промяна на сексуалната ориентация и половата идентичност (SOGICE)" и той вече обхваща освен жени и мъже, имащи сексуално влечение към собствения си пол, и хора, привлечени от двата пола, както и транссексуални.

През последните две десетилетия тези практики не се препоръчват от големите организации за психично здраве и се отхвърлят с мотива, че са налице все повече доказателства за тяхната неефективност, както и че нанасят вреда на пациентите и на техните семейства. Въпреки това в някои държави продължава да се провежда конверсионна терапия.

Появата на първите медицински термини и лечения на хомосексуалността

Първите, които започват да използват и да налагат термините "хомосексуалност" и "хомосексуален", са унгарският писател Карл Мария Кертбени и немският психиатър Ричард фон Крафт-Ебинг в края на 19 в. Оттук, макар и косвено, тръгват споровете и различните теории за произхода и природата на хомосексуалността, които продължават десетилетия след началото на 20 в. Надделяват две становища: едното е на психоанализата и лекарите психиатри, а другото е на академичните сексологични изследвания.

В самото начало на зараждането на психоанализата специалистите, работещи в това поприще, са на мнение, че хомосексуалността не е патологично заболяване и по-скоро са клонели към становището, че влечението към собствения пол не подлежи на лечение. Пример за това е Зигмунд Фройд, според когото да си гей или лесбийка не е болестно състояние. Фройд смята хомосексуалността за форма на незрялост, спиране на развитието, при което нормалните сексуални инстинкти от детството продължават и в зряла възраст.

След 20-те и 30-те години на миналия век позицията на психиатрите и останалите медицински специалисти се променя и настъпват големи изменения по отношение на хомосексуалността. Започва да битува становището, че тя е психиатрично разстройство или болестно състояние и че подлежи на лечение. Американската психиатрична асоциация включва (АРА) в своята класификация хомосексуалността именно като психично разстройство и чак през 1973 г. я премахва и обявява, че не е болест. А чак през 1990 г. СЗО изважда хомосексуалността от Международната класификация на болестите (МКБ).

В средата на 20 в. специалистите, занимаващи се със сексологични изследвания, се опитват да докажат, че влечението към собствения пол е нормален вариант на човешкото сексуално изразяване, както хетеросексуалността, но гласът им е заглушен.

През годините започват да се прилагат най-различни, често ужасяващи и нехуманни, методи за "обръщането" на хомосексуалните мъже и жени към хетеросексуалността. Използвани са хипноза (първите са Рихард фон Крафт-Ебинг през 1886 г. и Алберт фон Шренк-Нотцинг през 1899 г.), трансплантация на тестиси, лоботомия, електроконвулсивна терапия, терапия на отвращение и др.

Откъде тръгва конверсионната терапия

Конверсионната терапия е широко прилагана през 20 в. и макар авторитетни здравни организации да са обявили, че тя не е ефективна и дори може да причини физическо и психическо страдание на пациента, все още е позволена в някои държави. И до днес продължават да излизат истории на подложили се доброволно или не на нея.

Вероятно през вековете винаги е имало опити за "излекуване" на хомосексуални мъже и жени, но за начало на феномена, който по-късно ще се превърне в редовна практика под името конверсивна (репаративна) терапия може би трябва да се смята обявената от немския психиатър Алберт фон Шренк-Нотцинг новина, че е успял да превърне мъж гей в хетеросексуален. Той съобщава сензацията на конференция по хипноза и по неговите думи е постигнал резултата с помощта на 45 хипнотични сеанса и няколко посещения в публичен дом.

При конверсионната терапия се използват много съмнителни и неконвенционални методи и практики като даването на препарати, които да провокират у пациента повръщане, докато наблюдава снимката на своя партньор например, или електрически удари по гениталиите по време на гледане на хомосексуални порнографски материали. Прилагали се и имплантации на електроди в мозъка, с помощта на които се предизвиквал електрически шок - тази терапия била често използвана от американския психиатър Робърт Галбрайт Хийт, комбинирайки я с услугите на проститутки и хетеросексуално порно.

След като през 60-те започват прояви за защита правата на хомосексуалните мъже и жени в САЩ от вече тяхно организирано движение и Американската психиатрична асоциация изважда от своя списък с психиатрични разстройства хомосексуалността в началото на 70-те години на 20 в., медицинската общност започва да избягва същите тези методи, включващи се в конверсионната терапия. Но в този момент практиката се поема от различни самопровъзгласили се за експерти хора и от разнообразни религиозни групи. Техниките им включват от разговори до екзорсизъм. На организирани лагери и семинари за "гей конверсия" хората, изпитващи влечение към собствения си пол, били откъснати от семействата и приятелите им, карани да се молят, докато порокът им изчезне, хипнотизирани, обучавани относно ролята на половете.

Много често резултатите от конверсионната терапия са психическо, сексуално насилие, опити за или доведени до край самоубийства, разбити животи на цели семейства. Към август 2023 г. конверсионната терапия е забранена в 26 страни, а в 8 се разглеждат законопроекти за нейната забрана, а именно в Обединеното кралство, Ирландия, Швейцария, Полша, Мексико, Нидерландия, Австрия и Финландия. В много от държавите не е позволено само на медицински специалисти да извършват репаративна терапия.

Статията е част от историята на:

• История на хомосексуалността