Крепостта Форт Александър - руската лаборатория за изследване на чумата от края на ХIХ век

От 1899г.

Сред бурните води, миещи заострени скали, се извисяват каменните стени, обрасли с увивни растения, на крепостта Форт Александър. Това е място, криещо зад стените си история. Зловеща история, касаеща медицината и една от най-пагубните за човечеството болести – чумата.

Тази крепост с бъбрековидна форма е оградена отвсякъде с вода. Тя е построена на изкуствено създаден остров близо до Санкт Петербург, Русия, и някога е била изследователска лаборатория, чиято работа е съсредоточена върху изучаването на чумата. Двама служители по злощастна случайност биват заразени с чума, вследствие на която загиват. Към днешна дата често е наричано "Фортът на чумата" в (крайно съмнителна) чест на тази злополучна история.

Нека си отговорим на въпроса, защо точно Форт Александър се оказва толкова подходящ за строеж на лаборатория?

За целта ще ви върнем назад във времето, когато през 1894 г. (четири години след откриването на патогена, причиняващ чумата), руското правителство формира специална комисия за профилактика на болестта, за да могат да се улеснят изследванията в тази специфична област на бактериологията. Географската изолация на Форт Александър кара комисията да създаде новата си изследователска лаборатория именно там през месец януари 1897 г. Тази лаборатория е част от Имперския институт по експериментална медицина (това е днешният Институт по експериментална медицина към Руската медицинска академия).

Форт Александър е реновиран за новата си цел в периода от 1897 до 1899 г. Средствата постъпват предимно от херцог Александър Петрович от Олденбург, а в лабораторията се създава научна библиотека, независими една от друга изследователски лаборатории, включени са дори помещения за кремацията за лабораторни животни, както и някои други помощни средства съоръжения.

И така - фортът е построен за период от седем години върху платформа от пясък и гранит, слепена с бетон. Създаден е така, че да защитава стратегически значимия залив, макар че крепостта никога не е "виждала" истинско морско воесражение. Истинската битка се е водила зад стените на Форт Александър. Както стана ясно по-горе - тя е насочена най-вече срещу чумата и можем да твърдим, че тя е също толкова значима, както би било и всяко действително воесражение.

Изследователската работа във Форт Александър стартира през август 1899 г. и е съсредоточена главно върху изследването на чумата, подготовката на серум срещу болестта и ваксина, добита от вече имунизираните животни. В следващите години се съобщава, че лабораторията работи и върху развитието на серуми срещу холера, тетанус, тиф, скарлатина и серия от инфекции, причиняващи се от болестотоворните бактерии от вида Staphylococcus (причиняващи стафилококови инфекции) и Streptococcus (причина за стрептококовите инфекции).  

Yersinia pestis - бактерията, причинител на чумата, е открита едва през 1894 година. Учените  започват да проучват патогените, причиняващи Черната смърт, за да могат да разработят и развият нова ваксина, която да спаси много невинни животи.

Научен медицински труд, написан през 1907 г., разказва за лабораторните животни, инокулирани (ваксинно заразени) с чума. Целта на изследователите е да извлекат кръвния серум от взетите животински проби, за да създадат метод за ефективно лечение и превантивни мерки срещу заразата, изличила половината европейско население през Средновековието.

И така, изследователите вземат проби от зайци, морски свинчета, маймуни, дори коне. През 1904 г. главният лекар, който провежда изследванията, се заразява с инфекциозното заболяване. Няколко дни по-късно медикът губи битката с него.

Три години по-късно, през 1907 година, друг лекар, работещ в лабораторията, също заболява от чума. Той се казва д-р Емануел Ф. Шрайбер. Три дни, след като започва да чувства първите признаци на неразположение, медикът се самодиагностицира, стигайки до извода, че той е болен от най-опасната и агресивна форма на инфекциозното заболяване – чумната пневмония. Както става ясно от името, тя поразява дихателната система и според Световната здравна организация чумната пневмония почти винаги има летален изход, освен ако не бъде лекувана с най-бързо действащите средства на съвременна медицина, които имат време да повлияят на състоянието в рамките на най-много 24 часа след появата на първите симптоми. Както можете и сами да се досетите, д-р Шрайбер не успява да се лекува на време. Тялото му е кремирано на Форт Александър, за да се гарантира, че чрез тленните му останки няма да се разпространят смъртоносните бактерии.

Както е описано в документа от 1907 г., другият лекар, на име Лев Владимирович Подлевски, се заразява с чума в рамките на няколко дни след смъртта на д-р Шрайбер. Но Полевски има късмет (в относителна степен, предвид неприятната ситуация). Той се заразява с бубонна чума, наречена така заради характерните бучки и подутини, които се появяват в областта на лимфните възли по време на разгара на инфекцията. Днес, според Световната здравна организация бубонната чума убива между 30 и 60 процента от заразените, когато не се лекува на време. Доктор Подледски, за щастие, бива лекуван навреме с експериментален противочумен серум, създаден в лабораторията. В крайна сметка, лекарят се възстановява.

След появата на комунизма в Русия през 1917 г. лабораторията във Форт Александър прекратява дейността си. Изследователските активи са прехвърлени в различни институти в Петроград, Москва и Саратов. По-късно руският флот използва укреплението като складово помещение, докато през 80-те години на ХХ век не е изоставено напълно. Към днешна дата се провеждат екскурзии с лодки, чрез които туристи могат да стигнат до крепостта.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на чумата