Медицинското кръвопускане и завръщането на терапията с пиявици през 17 век

От 1603г.

Хирудотерапията (лечението с пиявици) се "радвала" на голяма популярност в Европа по времето на династиите на Тюдорите (1485 до 1603) и Стюартите (управлявали във Великобритания от 1707 до 1714 г.). За съжаление, репутацията на малките лечители често пъти била несправедливо свързвана с шарлатанството и чудатостите в медицинските практики от миналото.

В действителност, обаче, пиявиците били ценни помощници на лекарите, които всячески се стараели да поддържат доброто здраве на пациентите си. Ако трябва да бъдем искрени, ще кажем, че употребата на тези животни в медицината всъщност била доста далеч от фолклора и шарлатанството, напротив, терапията с къросмучещите паразити била в крак с новите идеи в терапията от 17 век.

Нека научим повече за една от най-разпространените терапии през 17 век  

Кръвопускането заемало централна част от медицинската практика от 17 век. Тази манипулация се прилагала, за да може пациентът да се „отърве” от излишната кръв, за която се считало, че е примесена с други потенциално вредни вещества. Един от начините болните да се подложат на този вид терапия бил посещението при бръснар-хирурзите, които в този период извършвали подобни леки хирургически манипулации. Количеството кръв, което трябвало да „напусне” тялото на болния, се измервало „на око”. Въпреки това, се считало, че човекът е дал оптимално количество кръв, когато започнело да му се вие свят, достигайки до състояние, известно в медицината като синкоп.
Ланцетите (инструментите, с които се извършвала тази манипулация) също били потенциално опасни. Нерядко бръснар-хирурзите се отнасяли безотговорно спрямо пациентите си, лекувайки ги с мръсни (или още по-зле) със заразени инструменти. При подобни манипулации, пациентите с лош късмет често можели да изпаднат в голяма беда.

Пиявиците – заместители на кръвопускането

Пиявиците, за разлика от гореспоменатите ланцети, разполагали със своите (около) 300 малки хитинови зъби. Те били изключително ефективни при „кръвопускане” и не причинявали дискомфорт на пациента. Освен това те не можели да се превърнат в опасност за него. Употребата на кръвосмучещите животинки имала и допълнително предимство – те напускали „гощавката” веднага след нахранването си. Нещо повече, пиявиците „третирали” мястото на ухапване с природен коагулант, благодарение на който кървенето спирало. Спирането на кръвта от разреза, направен с ланцет често пъти било доста трудно, а процесът можело да доведе до усложнения и замърсяване на отворената рана.

Странно или не, терапията с пиявици не била лечение за бедни хора, напротив, тя била приоритет в лечението на благородниците от висшата класа. Освен това, за разлика от някои други видове лекарства, хората не можели просто така да съхраняват кръвосмучещите животинки. Поради тази причина било рядкост тези прешленести червеи да бъдат открити в нечия домашна аптечка. Вместо това, кръвосмучещите животинки най-често били притежание на лекарите, които ги прилагали по свое усмотрение. В действителност, пиявиците били така неразривно свързани с медицинската практика, че нерядко самите лекари си спечелили това нарицателно.

В какви видове лечения са участвали малките помощници на медиците?

Пиявиците можели да се ползват за най-разнообразни лечения - от третирането на гнойни рани до различни циреи. В зависимост от здравословното състояние на лекуваните лица пиявиците можели да се прилагат на най-различни части от тялото (включително под очите). Въпреки всичко, усещането да си седиш на стол и да наблюдаваш обяда (за твоя сметка) на малките животинки, едва ли е било прекрасно изживяване. Изглежда пациентите от 17 век са понасяли лечението си със завиден (по мое мнение) стоицизъм. Все пак твърдението на английски пациент, че на: "този ден почувствах невероятно облекчение от обезкървяването си, опитвайки се да забавлявам шестте пиявици на челото си", вероятно е създало контрастни мнения у немалко историци на медицината. Едните със сигурност са се замислили за свежия хумор на англичаните, а другите сигурно са се кълнели, че терапията с пиявици все пак има известни странични ефекти.

Хирудотерапията след 18 век

Благодарение на факта, че в някои среди хирудотерапията се е считала за форма на шарлатанство, не е трудно да си помислим, че през осемнадесети век (обвързан с научния подход в лечението) терапията с пиявици просто е била забравена. Това обаче не се случило, нещо повече, тази практика набрала още сила. В действителност, лечението с пиявици присъствало в "официалната" медицина през целия 19 век. Именно през това столетие доставката на пиявиците в болничните заведения на Острова (включително в най-големите лечебни институции в Лондон, както и в местните лазарети) се превърнала в практика. Любопитен е фактът, че в счетоводните книги на някои английски болници (като тази на лазарета в Абъристуит от 1836 година) можело да се открият и поръчки на медицински пиявици. В счетоводната книга пишело, че поръчката на пиявици на (внушителната за времето си) стойност от 50 шилинга, била крайно недостатъчна. Дори през 1896 година някои болници все още правели поръчки на пиявици, които участвали в терапията на пациентите до Втората световна война.
Ако трябва да бъдем искрени, пиявиците все още се използват за лечение, което се прилага след някои хирургически процедури. Те често се ползват и в микрохирургията – например за предотвратяването на некроза (клетъчна смърт) след трансплантация на крайник. Още повече, веществата, които се "инжектират" от животинките в тялото на пациентите са полезни за дейността на кръвообращението, тъй като те увеличават притока на кръв към трансплантираните тъкани.

От написаното до тук можем да обобщим, че е любопитно да видим как след векове на технологично и научно развитие на медицината, някои подценявани в миналото практики започват отново да се завръщат в лечебната общоприета практика.

Статията е част от историята на:

• История на кръвопускането