Медицинската школа в Салерно: носителят на римската и гръцката лечебна традиция до 14 век

От 900г.

Тъмните векове от историята на медицината, обхванали географската територия на западната цивилизация от 9-ти до 14-ти век, не биха могли да се нарекат изцяло "тъмни", тъй като дори по това време са съществували няколко области, където мъдростта и знанието са били пътеводна светлина за всички, които са искали да се възползват от тях.

Може да се твърди със сигурност, че в немалко европейски градове старогръцките и древноримските научни традиции продължили да бъдат изучавани. Медицината не правила изключение. Пример за един от най-важните такива градове, съхранил медицинското знание за поколенията, е Салерно (в Неапол). В този град медицинските училища се радвали на разцвет и на добре обучената медицинска общност. Салерно е град в Южна Италия: "разположен в район, популярен сред римските императори като курорт, в който са можели да се погрижат за здравето си".

Някои учени твърдят, че медицинското училище в този град е основано от през 802 година от Карл Велики (това изказване е направил историкът Томас Брадфорд, въпреки че на практика то е  недоказуемо с пълна сигурност). Други казват, че училището: "датира от периода след унищожаването на библиотеката в Александрия от арабите".

Популярният историк Ордерик Виталис, живял около 12 век, твърди че медицинското училище в Салерно е функционирало от най-древни времена, други историци твърдят, че древната школа е основана от бегълци, спасили се от разрухата в Александрия.

Освен това, има вероятност да е имало и други градове, подобни на Салерно, които са следвали гръцката и римската медицинска традиция. Лекарите, работили в тези научни средища вероятно не са имали връзка с духовенството, което през Тъмните векове е влияело на упадъка в медицинската наука.
Разбира се, последното твърдение е в сферата на догадките. Това, което се знае със сигурност, е, че в Салерно са съществували училище, болница и университет. Трите научни институции са изпълнявали ролята на своеобразен "мост", по който средновековната медицинска мисъл е преминавала от Изтока към Запада. Известен е и фактът, че Салерно е разположен на стратегически географски маршрут, по който са преминавали пилигримите, които се стремели да избягат от християните, ползващи се със значително влияние в Европа и Азия. Тези хора са намирали убежище в Салерно. В древния град преподавателите в медицинското училище били от гръцки, арабски и еврейски произход (твърдението отново е изказано от Брадфорд).

Илюстрацията по-долу показва как е изглеждала медицинската школа в Салерно. Тя може да се открие в книгата "De donservanda bona valetudine, opusculum Scholae Salernitanae", публикувана около 1545 година. Красивият и древен писмен труд е създаден от Арналд де Виланова, живял от 1240 до 1311 година.

Училището в Салерно носело името "Schola Medica Solernitano". То процъфтявало между 10 и 13 век. При все, че точната дата на откриването на институцията не е известна, това, което се знае със сигурност, е, че всички, желаещи да се възползват от най-доброто лечение, са посещавали града в неаполитанската област. Същото важало и за студентите по медицина. Постепенно Салерно започнал да бъде наричан Градът на Хипократ.  

До средата на 11-ти век, италианският древен град бил пълен с живот, лекарската общност в него процъфтявала, а този факт определено е от значение за развитието на историята на медицината. Имало е много медици, които се прекланяли пред традициите на Александрийската медицина. Те изследвали трудовете на Хипократ, Гален и другите древни философи и лекари.

Освeн всичко, казано до тук, училището в Салерно е било мястото, където традиционната гръцка и римска медицина се смесвали хармонично с еврейската и арабската. Много историци твърдят, че там и мъжете, и жените са били ангажирани с образователния процес, а основните образоветелни курсове включвали медицина, философия, богословие и право.

Учениците били обучавани от медици, произхождащи от собствената им страна. Преподавало им се на техния майчин език по областите, имащи съществено значение за медицината, като например симптоматика, диететика, лечение и "Материя медика". За съжаление, не се отделяло толкова време на анатомията и физиологията.

Историкът Томас Брадфорд тъврдял, че: "през дванадесети век Фрeдeрик II (1194-1250) издал специална разпоредба по отношение на изучаването на анатомията в това училище, изготвена съгласно неговия медицински закон. В него се твърди, че императорът е разрешил провеждането на дисекции да се прави на всеки пет години в Салерно.

Освен това, никой не е имал правото да практикува медицина в Неапол, ако не е положил изпит пред преподавател от колегията на "Salernum". За да може да положи изпита си, всеки студент бил длъжен да учи логика в продължение на три години, както и да следва курс по медицина и хирургия в продължение на пет години. За да бъде допуснат до финалния изпит, студентът трябвало да представи сертификат за неговия произход, който да доказва, че е навършил 25 години; след това бъдещият медик бил публично изпитван по Галеновата терапевтика, по първата книга на Авицена и афоризмите на Хипократ. След това студентът трябвало да се закълне да е верен на добрите медицински практики и поведение, да се подчинява на правилата на професията, да предоставя безвъзмездната си помощ на бедните, да не участва в разпределението на печалбите сред аптекарите, да не предписва на пациентите си отрови. След като спази всички тези правила, новозавършилият обучението си медик получавал пръстен, лавров венец, благословия и целувка от преподавателите си. След този момент младият лекар с диплома, предоставена му от властта, трябвало да работи с някой опитен лекар, преди да започне със своята независима практика. Младият медик можел да практикува където пожелае, а неговите преподаватели носели отговорност за своя възпитаник.

В най-добрия си период: "Салерно бил известен със своите способни медици", а към града пациентите често били готови да пропътуват стотици хиляди километри в търсене на най-доброто лечение на заболяванията. Освен това, след влизането в сила на разпоредбата на Фредерик II, школата в Салерно станала първото медицинско учебно заведение (след школата в Александрия от 300 г. пр.Хр.), където можели да се провеждат дисекции и да се преподава по анатомия.

Единствените други две медицински древни училища, които в известна степен можели да се конкурират "за място" в медицинската история (от Древността до Възраждането), са били в Монте Казино и Монпелие.

За съжаление след 13 век броят на училищата, болниците и университетите в Салерно постепенно намалял, а единствен поетът Петрарка (1304-1374) през 14 век е възпял миналото на медицинската школа в една от творбите си.