Лекари, изследвали произхода и доктрината за онкологичните заболявания

За съжаление, човечеството през цялата си история е боледувало от онкологични заболявания. Науката разполага с факти, които потвърждават наличието на злокачествени тумори, от които са страдали нашите предци. Например, изследванията на тленните останки на древните египтяни, открити в близоЗа съжаление, човечеството през цялата си история е боледувало от онкологични заболявания. Науката разполага с факти, които потвърждават наличието на злокачествени тумори, от които са страдали нашите предци. Например, изследванията на тленните останки на древните египтяни, открити в близост ст до Гиза, показват, че дори в периода около 2700 г. пр.н.е. хората страдат от костни тумори. Писмена информация, описваща онкологични образувания, е открита и в първите писмени документи, произхождащи от Индия и Китай.

Да разгледаме какво разкрива медицинската история на Древен Рим

Известен древноримски лекар и енциклопедист, писал за онкологичните заболявания в империята, е Авъл Корнелий Целз (30 г.пр.Хр. 38 сл.Хр.). Той е автор на първото описание на метастази, проявили се при рак на гърдата и са засегнали регионалните лимфни възли на пациентката. Гален (131-203 г.) посочва, че най-рядко ракови лезии се появяват по кожата, устните. Римският лекар описва онкологични заболявания на гърдата, матката и ректума. Що се отнася до причините за появата на туморите, Гален е поддръжник на Хипократовата теория (смята се, че Хипократ въвжда в употреба термина "рак" и "сарком". Забелязвайки, сходството по външен вид на някои тумори с месото от риба, Бащата на медицината започва да нарича туморните образувания саркоми. Туморите, наподобяващи по форма омарите, са наречени от лекаря с термина „рак”).

Най-голям принос за развитието на древните познания за онкологичните заболявания  имат класиците на древната медицина - Хипократ и Абу Али ибн Сина (Авицена). Много от наблюденията на древните лекари впечатляват съвременните историци със своята поразителна правота и детайлност.

Първите описания на туморните заболявания, опитите да се обяснят причините за тях и да се предложат начини за лечение в Русия могат да бъдат открити в древните хроники. Терминът "рак" или "рак" се споменава за първи път в медицинското в руско медицинско ръководство от XVII век. В книгата са описани само кожните тумори и тези на вътрешните органи. Пасажи, посветени на висцералните тумори, тяхното разрастване и метастазиране се появяват по-късно. В книгата "Семейна медицина" от 1719 са описани тумори в устната кухина.

Едва през XVII век д-р Декарт предполага, че туморите вероятно възникват от коагулация на лимфата. Това предположение се основава на познанията за кръвообращението и лимфообращението, обяснено от Уилям Харви и Марчело Малпиги (1651). Около 100 години по-късно д-р Гюнтер (1728-1794) защитава твърдението си, че някои тумори се дължат на травми. Неговото убеждание е лансирано до края на 18 век.

По статията работи: Виктория Милова