Модел на тялото според традиционната китайска медицина

От 14.2.-3000г.

Основният модел на тялото според традиционната китайска медицина отразявал в незначителна степен отделните анатомични структури. Фокусът проследявал базисните функции на организма (например храносмилането, дишането, поддържането на телесната температура и др). За съставянето на модела на тялото, за традиционната китайска медицина са важни т.нар меридиани и меридианни точки. Археолози са доказали, че знанието за меридианите се е използвало от около 3000 г.пр.Хр.

Според професор Тед Каптчхък „тенденцията на китайската мисъл е насочена към търсенето на динамична функционална активност, а не към фиксирането на соматичните структури, които извършват основните дейности в организма. Поради това, китайците нямали обединена анатомична система, сравнима с тази на Запада."

Тези дейности са обобщени и асоциирани от първичните функционални единици. Например изхранването на тъканите и поддържането на тяхната влажност се разглеждала във вид на свързани, действащи заедно функции, а единството се определяло в зависимост от отделните действия на тъканите, за които отговаряла кръвта. По този начин тези единици представяли функционални концепции, а не биохимични или анатомични свойства.

Основни функционални единици, използвани от традиционната китайска медицина са „q?“, „xu?“, петте органи Занг, шестте „f?“органи и меридианите, които се простират в отделните системи. Те са свързани помежду си: всеки Занг орган е свързан с „f?“ органите, които се захранвали от кръвта, концентрирали и канализирали живителната енергия „Чи“ („q?“) за изпълнението на определена функция. Меридиани сами по себе си представлявали своеобразни разширения на тези функционални системи в тялото.

Опитите за съчетаването на тези понятия с модерната наука и свързването им с определени физически измерения за сега, са неуспешни за съвременната наука.