Намеса на Русия в борбата с чумната епидемия в Манджурия

От 12.1910г.

Два месеца след 12 октомври 1910 година, когато в областта Манджурия избухва чумна епидемия, освен първоначалните жертви на заболяването загиват и още 600 души. Хората, живеещи там не са предупредени ужасното бедствие. Болните продължават да ходят на работа, пазарите работят, на обществените места не съществува епидемиологичен надзор.

В началото на ноември, ръководството на града решава да бъдат организирани специални вагони за наблюдение, където хората, за които има съмнение, че са заразени се изолират. Ефективна мярка за борба с чумната епидемия е изграждането на дезинфекционна камера за обработка кожи от мармот. За мармотите се счита, че са сред основните преносители на чума.

В края на декември руските власти, разтревожени от разпространението на болестта по границата с Манджурските области предприемат редица мерки за предотвратяване на развитието на заразата. В района на Амур и Байкалска област са изпратени 12 лекари, които да обгрижват болните. Създават се наблюдателни пунктове, а в някои части на границата се поставя военен кордон.
На 19-ти януари 1911 г. Държавната дума (на руски: Госуда?рственная Ду?ма или Госду?ма) е долната камара на Федералното събрание - парламента на Русия) внася въпроса, касаещ борбата с епидемията от чума. Епидемиологът и организатор на общественото здраве Данило Заболотни (1866-1929) съобщава, че единствената ефикасна мярка за предотвратяване на разпространението на болестта ще бъде изграждането на канализация във всички „чумни” градове.

Статията е част от историята на:

• История на чумата