Чумната пандемия, покосила Европа в края на неолита

От -3500г. до -3000г.

Историята е пълна с мистериозни събития. Понякога става въпрос за описани от няколко източника привидно свръхестествени събития, друг път за загадъчни периоди на развитие или упадък, за които просто липсват достатъчно материални следи. Много историци, археолози и антрополози се трудят ежегодно, за да разрешат някои от тези загадки, които съдържат важни сведения за нашето минало.

Едно от липсващите парчета в пъзела е резкият спад в броя на населението на Евразия в края на неолита и началото на бронзовата ера. По неизвестни засега причини хората в иначе развиващите се селища изведнъж стават по-малко. Този феномен е още по-учудващ, ако вземем предвид факта, че именно по това време земеделието и животновъдството са в прогрес.

Нови доказателства за чумна пандемия през неолита

Две основни теории се стремят да обяснят спада в неолитното население на Стария континент. Едната е, че нашите прадеди, които са живели сред обширните широколистни и иглолистни гори, се затруднявали да се приспособят към разширяващия се степен ареал. Това обезлесяване довело до рязко разреждане на популацията на горските фермери и до плавното увеличение на набиращите мощ степни номадски племена.

Другата теория гласи, че създателите на първите големи селища в Европа и Западна Азия стават жертва на смъртоносна епидемия. И макар и тази теза да не е напълно потвърдена, археолозите и палеоантрополозите намират все повече доказателства в нейна полза. Последното такова е открито от интернационална група археолози, изследващи гробница на 5000 години, намираща се във Frälsegården, Швеция.

Учените извършват ДНК анализ на едно от телата и намират в останките следи от заразяване с бактерията Йерсиния пестис. Едноклетъчните са добре познати в медицината като причинителите на смъртоносната болест чума. И тъй като труповете в гробницата са 78 и са погребани в сравнително кратък период, може спокойно да се заключи, че некрополът е първото доказателство за праисторическа вълна на Черната смърт.

Археолозите, работещи по проекта, свързват находките си с няколко други странни открития. Учените отдавна знаят, че през същия период много селища в Източна и Северна Европа са изоставени и дори изгаряни след напускането им. Тези действия много приличат на мерките срещу разпространение на чумната епидемия, извършвани от нашите прадеди през 14-ти век.

Работещите по новите изследвания учени припомнят, че Черната смърт е една от най-смъртоносните болести в човешката история. Тя е почти безвредна за разпространяващите я гризачи, но попадайки в човешкия организъм, може да доведе до дихателни проблеми, колапс на някои органи и смърт. Именно на бактерията Йерсиния пестис се дължат бубонната и белодробната чума.

Историците, разглеждащи новите находки, смятат, че е напълно възможно смъртоносната болест да се е предавала от селище в селище и от регион в регион по търговските маршрути. Противно на очакванията, още през неолита се изгражда цяла система от пътища, която позволява обмен на стоки из цяла Евразия. Така например в началото на бронзовата епоха метални късове от английските планини са стигали до градовете от днешна Южна Гърция. Учените допускат, че след като продоволствията успяват да преминат този дълъг път, бактериите също могат да се разпространяват в нови ареали за броени месеци.

Въпреки новите доказателства, теорията за неолитната чумна пандемия все още не е напълно легитимна. Но академиците от обекта във Frälsegården, Швеция, със сигурност допринасят за разрешаването на загадката чрез новата информация, придобита чрез техните изследвания.

Статията е част от историята на:

• История на чумата