Нови доказателства за чумна пандемия, покосила Европа в края на Неолита
От -3500г. до -3000г.
Историята е пълна с мистериозни събития. Понякога става въпрос за описани от няколко източника привидно свръхестествени събития, друг път за загадъчни периоди на развитие или упадък, за които просто липсват достатъчно материални следи. Много историци, археолози и антрополози се трудят ежегодно, за да разрешат някои от тези загадки, които съдържат важни сведения за нашето минало.
Едно от „липсващите парчета в пъзела“ е резкия спад в броя на населението на Евразия в края на Неолита и началото на Бронзовата ера. По неизвестни засега причини хората в иначе развиващите се селища изведнъж стават по-малко. Този феномен е още по-учудващ, ако вземем предвид факта, че именно по това време земеделието и животновъдството са в прогрес.
До момента съществуват две основни теории, обясняваща спада в неолитното население на Стария континент. Едната теза гласи, че нашите прадеди, които са живели сред обширните широколистни и иглолистни гори, се затрудняват да се приспособят към разширяващия се степен ареал. Това обезлесяване води до рязко разреждане на популацията на горски фермери и до плавното увеличение на набиращите мощ степни номадски племена.
Другата теория гласи, че създателите на първите големи селища в Европа и Западна Азия стават жертва на смъртоносна епидемия. И макар и тази теза да не е напълно потвърдена, в последните години академиците намират все повече доказателства в нейна полза. Последното такова е открито от интернационална група археолози, изследващи гробница на 5 000 години, намираща се във Frälsegården, Швеция.
Учените извършват ДНК анализ на едно от телата и намират в останките следи от заразяване с бактерията Йерсиния пестис. Едноклетъчните са добре познати в медицината като причинителите на смъртоносната болест чума. И тъй като труповете в гробницата са 78 и са погребани в сравнително кратък период, може спокойно да се заключи, че некрополисът е първото доказателство за праисторическа вълна на Черната смърт.
Археолозите, работещи по проекта, свързват находките си с няколко други странни открития. Учените отдавна знаят, че през същия период много селища в Източна и Северна Европа са изоставени и дори изгаряни след напускането им. Тези действия много приличат на мерките срещу разпространение на чумната епидемия, извършвани от нашите прадеди през 14-ти век.
Работещите по новите изследвания учени припомнят, че Черната смърт е една от най-смъртоносните болести в човешката история. Тя е почти безвредна за разпространяващите я гризачи, но попадайки в човешкия организъм може да доведе до дихателни проблеми, колапс на някои органи и смърт. Именно на бактерията Йерсиния пестис се дължат бубонната чума и белодробната чума.
Историците, разглеждащи новите находки, смятат, че е напълно възможно смъртоносната болест да се е предавала от селище в селище и от регион в регион по търговските маршрути. Привидно на очакванията, още през Неолита се изгражда цяла система от пътища, която позволява обмен на стоки из цяла Евразия. Така например в началото на Бронзовата епоха метални късове от английските планини са стигали до градовете от днешна Южна Гърция. Учените допускат, че след като продоволствията успяват да преминат този дълъг път, бактериите също могат да се разпространяват в нови ареали за броени месеци.
Въпреки новите доказателства теорията за Неолитната чумна пандемия все още не е напълно легитимна. Но академиците от обекта във Frälsegården, Швеция със сигурност допринасят за разрешаването на загадката чрез новата информация, придобита чрез техните изследвания.
Редактор: Георги Динев
Статията е част от историята на:
Библиография
Източник: www.thevintagenews.com
Снимки: www.wordpress.com
www.gulasidorna.eniro.se
www.reachmd.com
Коментари към Нови доказателства за чумна пандемия, покосила Европа в края на Неолита