Епидемията от чума в Русия през 18 в.
От 1770г. до 1772г.
Преди повече от 250 години една опустошителна епидемия отнема живота на близо 100 000 души в Русия. Тогава възниква последното голямо огнище на бубонна чума в страната.
Чума по време на война
През 1770 г. – годината, през която избухва Руската чума – поредната Руско-турска война е в разгара си. Конфликтът започва през 1768 г. и се води между Османската империя и източноправославната коалиция, начело с Руската империя. По-голямата част от войната се води на Балканите и в Кавказ, където към края на XVIII век чумата е ендемична в някои райони.
През януари 1770 г. част от руските войски, разположени в Молдова, развива треска и възпаление на лимфните възли. Густав Ореус, руско-финландски хирург, разпознава симптомите веднага и идентифицира болестта като бубонна чума. Сред руските войски избухва огнище, което до август 1770 г. обхваща 1500 войници, от които само 300 оцеляват.
Години по-рано Петър Велики въвежда медицинските карантинни контролно-пропускателни пунктове. Те имат голяма роля в превенцията срещу навлизането на чумата в страната през мирно време. Обаче по време на военни действия ефективността на пунктовете е нулева и това позволява разпространението на болестта.
До края на 1770 г. чумата достига чак до Москва. Д-р Шафонски, главният лекар в Московската болница, идентифицира случай на бубонна чума и незабавно го докладва на германския лекар д-р Риндер, който отговаря за общественото здравеопазване на града. За съжаление той не се доверява на преценката на Шафонски и пренебрегва доклада му.
Когато става ясно, че болестта, която се разпространява из страната, е бубонна чума, е твърде късно да се спре разпространението с традиционно прилаганите мерки и случаите нарастват с всеки изминал ден. През февруари 1771 г. заболяването обхваща текстилна фабрика, вследствие на което работниците започват да го разнасят из целия град. През юни същата година самият д-р Риндер се заразява с чума от свой пациент и умира няколко дни по-късно.
Бунтът на гражданите
Управляващите създават болници из Москва и налагат карантини. Заможните граждани бягат в други населени места, но на бедните не е разрешено да напускат града. Хората смятат мерките, предприети от правителството, за прекалено строги - всяко имущество, което е било в досег с болестта, е унищожено, обществените бани са затворени. Жителите обвиняват властта, че ги държи в капан.
Пикът на чумата е през септември 1771 г., убивайки повече от 1000 души всеки ден. Страхът и гневът са широко разпространени, което провокира протести срещу предприетите мерки. В средата на септември архиепископ Амвросий прави опити да попречи на гражданите да се събират при иконата на Дева Мария в центъра на Москва като карантинна мярка. Това запалва факлата на чумния бунт и на 15 септември 1771 г. огромни тълпи от разгневени граждани нахлуват в Кремъл и разрушават резиденцията на архиепископа. На следващия ден ситуацията се влошава и Амвросий е убит от бунтовниците. Бунтът е потушен след три дни от военните.
След размириците императрица Екатерина изпраща граф Григорий Орлов да поеме контрола над Москва с четири полка войници. Още с пристигането си в града Орлов свиква незабавно спешен съвет на местните лекари и за кратко време успява да спечели доверието на хората, както и да промени общественото мнение относно извънредните мерки. С пълната ангажираност на лекарската комисия на Москва и подкрепата на хората, въведените карантинни мерки започват да действат. През октомври и ноември броят на новите случаи постепенно намалява и на 15 ноември императрица Екатерина обявява, че епидемията е приключила.
>>> Юстиниановата чума - първата чумна пандемия
Въпреки че в началото на следващата година има нови случаи на чума, през януари 1772 г. са докладвани само 330 смъртни случая поради стриктното спазване на наложените мерки. Приблизителният общ брой на починалите от епидемията е 100 000 души, което е около една трета от населението на Москва. Болестта провокира дълготрайни промени, като чувствително намаляване на данъците и квотите за военна служба в голяма част от провинциите. Това дори ще се отрази на хода на Руско-турската война.
Статията е част от историята на:
Коментари към Епидемията от чума в Русия през 18 в.