Епидемия от чума в Русия

"Черната смърт", която унищожава една трета от Европа, нееднократно е застрашавала и Русия. С тежкото и често пъти смъртоносно заболяване се борили едни от най-добрите руски учени, лекари и военни служители.

В историята на човечеството съществува ужасна страница, която съхранява разказите за смъртта на цели народи и цивилизации, измрели под натиска на въоръжени нашественици. В тези времена на правните и моралните закони не действат. На тяхно място превес взима лудостта и отчаянието на умиращите хора, които са готови да направят всичко за спасението си. Ужасите на войната бледнеят пред паниката на населението, когато се научи за нов случай на заразен със смъртоносната чумна инфекция, за която няма надежда за лечение.

Епидемии (масово разпространение на инфекциозно заболяване в рамките градове или страната) и пандемия(епидемия, засягаща няколко държави или континенти) постоянно застрашават с унищожение човечеството. Във всяко историческо време, на първо място в борбата с болестите са винаги лекарите. Медиците посвещават голяма част от времето си на проучване на ужасната тайнствена болест, опитвайки се да възстановят минали опит и знания, които в крайна сметка ще се превърнат в основа за науката, изследваща причините и закономерността при разпространението на инфекциозни заболявания - епидемиологията.

Светът е съхранил данни за няколко пандемии от чума. Една от тях е известна за историята като "Черната смърт" (1346 – 1348 година). При нея са починали 25 милиона души в Европа и 23 милиона азиатци. В Русия, има няколко случаи на огнища на болестта, но най-значимите за развитието на историята на медицината са огнищата на чума в Москва (1770-1772) и пандемията от чума в Манджурия (1892-1959).
Чумните огнища периодично настъпват в Русия, но обикновено засягат само южните граници на страната. В края на XVIII век, във времето предшестващо Руско-турската война чумната епидемия нахлува в Москва. Болестта възниква първо сред войниците през 1769 година, разпространявайки се до Молдова и Украйна достига до централна Русия.
За борба с разпространението на епидемията императрица Екатерина II нарежда да се създадат предни постове в Боровск, Серпухов, Калуга, Алексин и Коломна. Тези мерки не са достатъчни - през декември 1770 се съобщава за първото московско огнище на чума. Основна част от заразените в Москва с чума са работници във фабрика за кърпи, като през 1771 година от инфекцията загиват 113 от тях. За да се вземат мерки за борба с чумата е свикан почти веднага Съвет на московските лекари. На него се решава незабавното затваряне на фабриката. Всички пациенти се изпращат в манастира на Св. Николай Чудотворец. Незаразените работници са изолирани и са поставени под карантина.

Статията е част от историята на:

• История на чумата