Новооткрит медицински текст от 15-ти век сочи за културен обмен между Близкия изток и Ирландия

Ако погледнем картата на Европа и Близкия изток, ще забележим, че Ирландия и Иран стоят на двата края на Стария свят. Разстоянието, което дели двете държави е около 5000 километра по права линия. Дори в наши дни подобна дистанция изглежда внушителна, а през Средновековието се равнява на почти непреодолима за обикновения човек бездна.

Въпреки това съвсем наскоро учени от архива в Корнуол откриват текст на коренния език на Ирландия - Gaelic (гейлик). Страниците, които имат висока културна стойност, са открити случайно от притежателя на стара английска книга от 16-ти век. Той забелязва, че корицата на творбата е направена от сплескани страници, изписани на непознат на него език.

Новооткритият текст е предаден на професор Падрейг О Махайн от университета в Корк, който е експерт по келтските речи, съществуващи на Британските острови. Академикът разучава написаното и не само превежда страниците, но и успява да ги датира към 15-ти век. Оказва се, че те са откъс от превод на известната през Средновековието и Ренесанса медицинска творба „Основи на медицината“, написана от живелия през 10-ти и 11-ти век персиец Авицена.

Авицена е роден в днешен Узбекистан, но твори в Багдад, който тогава е столица на могъщия Абасидски халифат, обхващащ територии от Мароко до Афганистан и от Арабския полуостров до Мала Азия. Той съчетава множество медицински доктрини, тъй като има достъп до текстове от Западната медицина, Аюрведа и дори от Китайската народна медицина. Именно затова неговата книга „Основи на медицината“ е най-ценената творба на лекарска тематика в Европа чак до 18-ти век.

Откритият фрагмент на ирландски обаче съдържа само няколко части от знаменития труд. В откъса са включени увода, съдържанието и описания на човешкия нос, челюстта и гърлото. Според друг експерт в областта на британската лингвистика - професор Нил Дончадха от Дъблинския научен институт - намереният материал е доказателство за съществуването на пълен превод на арабската енциклопедия, за който учените подозират от десетилетия.

Лингвистите и историците са изключително затруднени с възстановяването на ирландската средновековна литература и културно ниво, тъй като през 16-ти век островът е подложен на английска окупация. В резултат от нашествието местната литература е унищожавана систематично, а езикът е забранен за записване и изучаване в продължение да столетия.

Именно затова оцелелият фрагмент е важно откритие за историците, както и за самите ирландци. Текстът доказва, че противно на наложените в миналото схващания, средновековна Ирландия не е изостанала от останалата част на Европа страна, а развиващ се културен център, който разполага с литература от цял свят. Самото наличие на превод на книгата на Авицена говори за общество, което се стреми да осигури най-доброто образование за медиците и затова си позволява да изучава „езически“ автори.

Подобни открития се случват доста често, тъй като през Средновековието и Ренесанса хартията се произвежда в много по-малки количества и се води ценна суровина. Затова множество книги от епохата са написани върху рециклирани текстове от предишни столетия и дори предходни епохи. Така например книги от 17-ти век са намирани почти изличени пасажи на латински, писани още през Античността.

Още за персийския медик Авицена прочетете тук.

Редактор: Георги Динев