Опити и изводи на Иля Мечников при изучаване на холерните вибриони

От 1890г.

Едно от поредните предизвикателства на Иля Мечников е било да разгадае нефизиологичната хипертермия. Както всяка една своя хипотеза и тази била подкрепена със задълбочени доказателства и опити.

За целта използвал студенокръвни животни (змии, гущери), на които инжектирал микроорганизми в очакване температурата им да се повиши над нормалните граници. Първоначалният резултат е разочаровал Мечников, когато вижда, че температурата им не се променя.

Лъч надежда, ученият намира при избухване на холерната епидемия във Франция. Той е решен да експериментира и при това заболяване. След неуспешен опит за вкарване на холерен материал в животни с цел да предизвика заболяване, Иля решава да направи опита върху себе си, но и този опит е неуспешен.

Неуспешните опити го мотивират още повече. Поредицата от неуспешни опити го навеждат на мисълта, че има специфичен вибрион, който причинява заболяването. Когато заразява обаче човек с холерни вибриони от стара култура (смятайки, че може да има ефекта на ваксина) резултатите са поразяващи - човекът веднага се заразява от заболяването.

Впоследствие започва по-задълбочено изследване и върху чревните бактерии и провежда опити с холерният вибрион, култивирайки го заедно с други микроорганизми. Установява, че някои от тях подпомагат, а други – пречат на растежа му.

През 1894 година ученият Рихард Пфайфер е стигнал до извода, че холерен вибрион, който е инжектиран в коремната кухина на морско свинче (ваксинирано срещу холера) загива само няколко минути след като се появява като неподвижни зрънца в коремната течност. Пфайфер стига до извода, че левкоцитите не са единствените със защитна функция.

Разбирайки за това, Мечников повтаря опитите на Пфайфер, но остава доста изненадан, когато получава неговите резултати. Твърдо решен да защитава докрай своята теоририя за фагоцитозата Иля провежда поредните си задълбочени проучвания и изследвания.

Изводът, до който достига е, че извънклетъчното разрушаване на вибрионите в коремната кухина на ваксинирано против холера морско свинче е резултат от вещества – цитази – излезли от левкоцитите. Ако белите кръвни клетки не бъдат засегнати извънклетъчно разрушаване не се получава.

Мечников успял да докаже, че от голямо значение за разрушаване на вибрионите има мястото. Така например ако се инжектират на място, където преди това е имало фагоцити (в подкожната тъкан, вътрешното ухо и др.) вибрионно разрушаване не настъпва.

Разрушаване на вибрионите обаче настъпва ако на същите места преди това са били вкарани левкоцити. Експеримента отново в проведен с морско свинче, ваксинирано против холера. С това теорията на на Мечников отново "печели".

Статията е част от историята на:

• История на Иля Мечников