Откриха зъб на неандерталец на 60 хиляди години с обработен коренов канал

Още преди 60 хиляди години неандерталците са използвали каменни инструменти, наподобяващи съвременната стоматологична бормашина, за да лекуват кариеси. Това е най-древното доказателство за стоматологично лечение.

В пещера в южен Сибир учени откриват кътник с дълбока дупка, която предполагат, че е направена с остър, тънък инструмент, още докато притежателят на зъба е бил жив. Макар да изглежда болезнено лечението на зъбни канали с такива средства, археолозите смятат, че откритието доказва колко напредничави и издържливи на болка всъщност са били неандерталците.

„Неандерталците са били умни и способни“

Д-р Ксения Колобова от сибирския филиал на Руската академия на науките в Новосибирск пояснява: „Този инструмент затвърждава теорията, че неандерталците не са били толкова жестоки, колкото техните по-низши събратя, а напротив. Били са много способни и умни. За първи път попадаме на находка, която доказва извършването на инвазивни медицински процедури от неандерталците, макар и в примитивен вид.“ Тя допълва, че всъщност това е първото и най-древно доказателство за пробиване на зъб от представители, които не са от вида Homo sapiens.

Проф. Дърам: „Обработката на зъба е впечатляваща предвид обстоятелствата“

Професорът по дентална медицина Джъстин Дърам от Университета на Ню Касъл, който анализира снимките на обработения неандерталски зъб, заявява, че процедурата е извършена „сравнително добре“. „Да, не бих писал отличен на мой студент, ако той го е направил, но, предвид обстоятелствата и епохата, определено съм впечатлен. Загладените ръбове на обработената дупка, резултат от кариеса, както и признаците на износване на самия зъб, показват, че човекът е оцелял и е продължил да дъвче с него поне за известно време.

Рентгенови снимки показват, че зъбът е бил силно увреден

Учените изчисляват възрастта на зъба на около 59 хиляди години. Той е открит в пещерата Чагърская, където са намерени останки от неандерталци и хиляди каменни оръдия на труда. Долният кътник има дълбок отвор точно в средата, който достига до пулпата. Рентгеновите изображения разкриват промени в степента на минерализация, които са доказателство за силното увреждане на зъба.

Ръчното пробиване на зъба на неандерталеца е отнело средно 40 минути

Изследователите провеждат научни експерименти върху зъби на трима доброволци, за да демонстрират как, въртейки с два пръста, тънък, дълъг инструмент, изработен от яспис, могат да се получат същите прорези и дупка. Проникването в дентина по този начин отнема между 35 и 50 минути постоянна работа, без прекъсване, сочи проучването, което е публикувано в списание PLOS One.

Според проф. Дърам тази „примитивна форма на обработка на кореновия канал“ е донесла поне временно облекчение на лекувания. „Човешкият зъб е затворена кутия. Налягането, резултат от инфекцията, причинява силна, пулсираща болка. Това го знаят много от нас. Ако направим голяма дупка, както са направили неандерталците, със сигурност ще намалим напрежението поне за известно време“, пояснява специалистът.

Днес стоматолозите използват зъболекарска бормашина с диамантен накрайник, който се върти с над 40 хиляди оборота в минута, за да пробият повърхността на зъба. Затова учените са категорични, че откритието е забележително. Способността да се пробие толкова твърда повърхност доказва колко находчиви и умни са били неандерталците.

Риск от тежка инфекция

Както стана ясно, пациентът е оцелял след манипулацията, но учените смятат, че рискът от хронична инфекция заради пробития, но незапълнен зъб, е бил огромен и не може да се каже колко дълго е живял.

По-рано археолози откриха останки от скелет на възрастен мъж с изсъхнала ръка и деформирани крака и от дете със синдром на даун, което се смята, че е живяло поне до шестата си година. Последната находка обаче доказва, че неандерталците са били не само състрадателни, но и че самите болни са умеели да се контролират изключително добре.

„Това, което ме изуми, е силната воля на неандерталеца, чиито зъб открихме“, споделя археологът д-р Лидия Зоткина. „Той е знаел, че болката от процедурата ще е силна, но не толкова, колкото от възпалението, и че ще е временна. Затова е изтърпял.“