Хероин на Байер

От 1874г. до 1930г.

Хероинът (диацетилморфин или морфин диацетат), известен още като диаморфин, е упойващ аналгетик, синтезиран за пръв път от Чарлз Ромли Алдър Райт (Charles Romley Alder Wright) през 1874 година чрез добавянето на две ацетилни групи към молекулата на морфина, чието изходно вещество е опиумен мак.

Английският химик Алдър Райт работи в лондонското медицинско училище "Света Богородица". Той експериментира с комбинирането на морфин с различни киселини. Процедурата включва варене на безводен морфинов алкалоид с оцетен анхидрид в продължение на няколко часа. Така Райт получава по-мощна ацетилирана форма на морфин, която сега се нарича диацетилморфин или морфинов диацетат.

Впоследствие съединението е изпратено за анализ на Ф. Пиърс в колежа в Манчестър. То не води до развитие на хероина. Лекарството става популярно едва след като е синтезирано 23 години по-късно от Феликс Хофман – немски химик, който по това време работи в "Aktiengesellschaft Farbenfabriken" (днес подразделение на фармацевтичната компания "Bayer") в Еберфелд, Германия.

Хофман е инструктиран от своя началник Хайнрих Дресер да ацетилира морфин с цел създаване на кодеин. Това съединение е активно вещество в опиумния мак и е фармакологично подобно на морфина, но по-малко мощно и с по-малък пристрастяващ ефект. Вместо това, по време на експеримента, целящ производството на ацетилирана форма на морфин, се получава вещество два пъти по-силно от самия морфин.

Ръководителят на отдела за научни изследвания на "Байер" измисля ново име на лекарството. Така се ражда едно от най-опасните съединения, познати на човечеството. Името "Хероин" произлиза от немската дума за героизъм и сила ("heroisch").

От 1898 до 1910 година диацетилморфинът се предлага под търговското име "Хероин на Байер". Той е смятан за надеждно средство за потискане на кашлица и основен заместител на пристрастяващия морфин. Фирмата го пуска на пазара като лек за морфиновото пристрастяване, преди да установи, че в организма съединението бързо се метаболизира до морфин. Фармацевтичната компания е смутена от новото откритие, което впоследствие се превръща в историческа за "Байер" грешка.

През 1914 година в САЩ се приема т. нар закон "Харисън" (предложен от Франсис Бъртън Харисън от Ню Йорк) за данъчно облагане на наркотиците. Целта му е да регулира вноса, производството и разпространението на диацетилморфин и други видове опиати. Това, за съжаление, не забранява продажбата и предписването на лекарството за медицински цели. През 1924 г. Конгресът на САЩ забранява продажбата на хероин, независимо дали е американско производство, или е внесен от други държави. Сега това "лекарство" е в специален списък на контролирани вещества, който го прави незаконно за немедицинска употреба в държавите, подписали "Единната конвенция по упойващите вещества".

Комитетът по здравеопазване на "Лигата на нациите" забранява диацетилморфина през 1925 г. За да се случи това, са необходими повече от три години. В същото време 3,6 диестери и 6 моноестери на морфина и ацетилираните аналози на хидроморфон и дифидроморфин се произвеждат в огромни количества, за да запълнят търсенето в световен мащаб на диацетилморфин. Това продължава до 1930 година, когато комисията към Комитета по здравеопазване забранява диацетилморфиновите аналози.

През 1919 година фармацевтичната компания "Байер" губи част от правата си върху две от своите най-популярни лекарства – аспирин и хероин. Този акт е резултат от Версайския договор след поражението на Германия в Първата световна война.

Статията е част от историята на:

• История на Байер (Bayer)
• История на наркотичните средства в медицината