Хероин на Байер

От 16.9.1874г.

Хероинът (диацетилморфин или морфин диацетат), известен още като диаморфин е упойващ аналгетик, синтезиран за пръв път от Адлър Райт през 1874 година чрез добавянето на две ацетилни групи към молекулата на морфина, чието изходно вещество е опиумен мак. Той се е отглеждал в Месопотамия още през 3400 г. пр. Хр.

Диацетилморфин за пръв път е синтезиран през 1874 г. от английския химик Адлър Райт, работил в лондонското медицинско училище "Света Богородица". Той експериментирал с комбинирането на морфин с различни киселини. Той варил безводен морфинов алкалоид с оцетен анхидрид в продължение на няколко часа. Получил по-мощтна ацетилирана форма на морфин, която сега се нарича диацетилморфин или морфинов диацетат.

Впоследствие съединението е изпратено за анализ на Ф. Пиърс в колежа в Манчестър.
Изобретението на Райт не води до по-нататъшното развитие на хероина. Лекарството става популярно, след кот се синтезира 23 години по-късно от друг химик Феликс Хофман . Хофман, които по това време работи в "Aktiengesellschaft Farbenfabriken" (днешно подразделение на фармацевтичната компания Байер) в Еберфелд, Германия.

Хофман бил инструктиран от своя началник Хейнрих Дресър да ацетилира морфин с цел създаване на кодеин. Това съединение е активно вещество в опиумния мак и е фармакологично подобен на морфина, но по-малко мощен и с по-малък пристрастителен ефект. Вместо това, по време на експеримента, целящ производството на ацетилирана форма на морфин се получило вещество, два пъти по-силно от самия морфин. Ръководителят на отдела за научни изследвания на Байер измислен ново име на лекарството. Така се ражда едно от най-опасните съединения, познати на човечеството. Името "Хероин на Байер" произлиза от немската дума за героизъм и сила ("heroisch").

От 1898 до 1910 година, диацетилморфинът бил пуснат на пазара под търговската марка "Хероин на Байер". Той бил смятан за надеждно лекарство за потискане на кашлица и основен заместител на пристрастяващия морфин. Байер пуска на пазара лекарството като лек за морфиновото пристрастяване, преди да е открил, че в организма то бързо се метаболизира до морфин. Фармацевтичната компания е смутена от новата находка, която впоследствие се превръща в историческа за Байер грешка.

В САЩ през 1914 година се приема Закон за наркотиците на Харисън. Целта му е оказването на контрол на продажбата и разпространението на диацетилморфин и други видове опиати. Това за съжаление не забранява продажбата и предписването на лекарството за медицински цели. През 1924 г. Конгресът на САЩ забранява продажбата на хероин, независимо дали е американско производство или е внесен от други държави. Сега това "лекарство" е в специален списък на контролирани вещества, който го прави незаконно за немедицинска употреба в държавите на "Единната конвенция по упойващите вещества".

Комитетът по здравеопазване на "Лигата на нациите" забранява диацетилморфина през 1925 г., въпреки че отнема повече от три години, за да се случи това. В същото време 3,6 диестери и 6 моноестери на морфина и ацетилираните аналози на хидроморфон и дифидроморфин се произвеждали в огромни количества, за да запълнят търсенето в световен мащаб на диацетилморфин. Това продължава до 1930 година, когато комисията към комитета по здравеопазване забранява диацетилморфиновите аналози.

По-късно през 1919 година фармацевтичната компания Байер губи част от правата си върху две от своите най-популярни лекарства - аспирин и хероин. Този акт е резултат от Версайския договор след поражението на Германия в Първата световна война.

Статията е част от историята на: