Хероин на Байер

От 1874г. до 1930г.

Хероинът (диацетилморфин или морфин диацетат), известен още като диаморфин е упойващ аналгетик, синтезиран за пръв път от Адлър Райт през 1874 година чрез добавянето на две ацетилни групи към молекулата на морфина, чието изходно вещество е опиумен мак.

Английският химик Адлър Райт, работил в лондонското медицинско училище "Света Богородица". Той експериментирал с комбинирането на морфин с различни киселини. Варил безводен морфинов алкалоид с оцетен анхидрид в продължение на няколко часа. Така получил по-мощтна ацетилирана форма на морфин, която сега се нарича диацетилморфин или морфинов диацетат.

Впоследствие съединението е изпратено за анализ на Ф. Пиърс в колежа в Манчестър.
Изобретението на Райт не води до по-нататъшното развитие на хероина. Лекарството става популярно, след като се синтезира 23 години по-късно от Феликс Хофман . Немският химик, които по това време работи в "Aktiengesellschaft Farbenfabriken" (днешно подразделение на фармацевтичната компания Байер) в Еберфелд, Германия.

Хофман бил инструктиран от своя началник Хайнрих Дресер да ацетилира морфин с цел създаване на кодеин. Това съединение е активно вещество в опиумния мак и е фармакологично подобен на морфина, но по-малко мощен и с по-малък пристрастяващ ефект. Вместо това, по време на експеримента, целящ производството на ацетилирана форма на морфин се получило вещество, два пъти по-силно от самия морфин.

Ръководителят на отдела за научни изследвания на Байер измислил ново име на лекарството. Така се ражда едно от най-опасните съединения, познати на човечеството. Името "Хероин" произлиза от немската дума за героизъм и сила ("heroisch").

От 1898 до 1910 година, диацетилморфинът бил пуснат на пазара под търговската марка "Хероин на Байер". Той бил смятан за надеждно лекарство за потискане на кашлица и основен заместител на пристрастяващия морфин. Фирмата пуска на пазара лекарството като лек за морфиновото пристрастяване, преди да е открила, че в организма то бързо се метаболизира до морфин. Фармацевтичната компания е смутена от новата находка, която впоследствие се превръща в историческа за Байер грешка.

В САЩ през 1914 година се приема Закон за наркотиците на Харисън. Целта му е оказването на контрол на продажбата и разпространението на диацетилморфин и други видове опиати. Това за съжаление не забранява продажбата и предписването на лекарството за медицински цели. През 1924 г. Конгресът на САЩ забранява продажбата на хероин, независимо дали е американско производство или е внесен от други държави. Сега това "лекарство" е в специален списък на контролирани вещества, който го прави незаконно за немедицинска употреба в държавите на "Единната конвенция по упойващите вещества".

Комитетът по здравеопазване на "Лигата на нациите" забранява диацетилморфина през 1925 г. За да се случи това са необходими повече от три години. В същото време 3,6 диестери и 6 моноестери на морфина и ацетилираните аналози на хидроморфон и дифидроморфин се произвеждали в огромни количества, за да запълнят търсенето в световен мащаб на диацетилморфин. Това продължава до 1930 година, когато комисията към комитета по здравеопазване забранява диацетилморфиновите аналози.

По-късно през 1919 година фармацевтичната компания Байер губи част от правата си върху две от своите най-популярни лекарства - аспирин и хероин. Този акт е резултат от Версайския договор след поражението на Германия в Първата световна война.

Статията е част от историята на: