История на хероина - синтезиране, забрана и разпространение

От 1874г. до 2010г.

Акценти

Хероинът заема едно от челните места в групата на опасните и силно пристрастяващи наркотици. Той се получава след обработването на морфин с оцетен анхидрид и като резултат се постига от четири до осем пъти по-силно вещество. Историята му започва като болкоуспокояващ продукт, предлаган като по-безопасна алтернатива на морфина. След като става ясно, че морфинът, който се получава от опиума, прави хората зависими, хероинът става известен като новото решение, предотвратяващо тази пристрастеност.

Появата на хероина и заблудите около него

Хероинът (диацетилморфин или морфин диацетат), известен още като диаморфин, е упойващ аналгетик, синтезиран за пръв път от Чарлз Ромли Алдър Райт (Charles Romley Alder Wright) през 1874 г. чрез добавянето на две ацетилни групи към молекулата на морфина, чието изходно вещество е опиума, добиван от опиумния мак.

Английският химик Алдър Райт работи в лондонското медицинско училище "Света Богородица". Той експериментира с комбинирането на морфин с различни киселини. Процедурата включва варене на безводен морфинов алкалоид с оцетен анхидрид в продължение на няколко часа. Така Райт получава по-мощна ацетилирана форма на морфин, която сега се нарича диацетилморфин или морфинов диацетат.

Впоследствие съединението е изпратено за анализ на Ф. Пиърс в колежа в Манчестър. То не води до развитие на хероина. Лекарството става популярно едва след като е синтезирано 23 години по-късно от Феликс Хофман – немски химик, който по това време работи в "Aktiengesellschaft Farbenfabriken" (днес подразделение на фармацевтичната компания "Bayer") в Еберфелд, Германия.

Хофман е инструктиран от своя началник Хайнрих Дресер да ацетилира морфин с цел създаване на кодеин. Това съединение е активно вещество в опиумния мак и е фармакологично подобно на морфина, но по-малко мощно и с по-малък пристрастяващ ефект. Вместо това, по време на експеримента, целящ производството на ацетилирана форма на морфин, се получава вещество два пъти по-силно от самия морфин.

Ръководителят на отдела за научни изследвания на "Байер" измисля ново име на лекарството. Така се ражда едно от най-опасните съединения, познати на човечеството. Името "хероин" произлиза от немската дума за героизъм и сила "heroisch".

От 1898 до 1910 година диацетилморфинът се предлага под търговското име "хероин на Байер" и изключително настойчиво се рекламира от фирмата. Той е смятан за надеждно средство за потискане на кашлица и основен заместител на пристрастяващия морфин. Прилага се при бронхит, туберкулоза и други болести, при които кашлицата е водеща. Американската медицинска асоциация одобрява хероина за обща употреба и насърчава да бъде използван вместо морфин през 1906 г.

>>> Морфиноманията през 19 в. - епидемията от наркотична пристрастеност в Европа и САЩ

Фирмата го пуска на пазара като лек за морфиновото пристрастяване, преди да установи, че в организма съединението бързо се метаболизира до морфин. В края на 19 и в началото на 20 в. никой не е наясно как хероинът се преобразува от организма. След като бъде погълнат, той се деацетиризира чрез премахване на ацетиловите групи вътре в тялото и така се превръща в морфин. Приелите хероин всъщност са вкарали в организма си по-бързо действаща версия на веществото, което искали да откажат. Фармацевтичната компания е смутена от новото откритие, което впоследствие се превръща в историческа за "Байер" грешка.

Първите мерки срещу хероина

Пристрастените към хероин до 20-те години на 20 в. по света са притеснително много и мнението за него се променя от медицинско чудо към заплаха за общественото здраве. Говоломното покачване на броя на зависимите принуждава властите в редица държави да предприемат мерки за забрана на веществото първоначално за медицински цели.

През 1914 година в САЩ се приема т. нар закон "Харисън" (предложен от Франсис Бъртън Харисън от Ню Йорк) за данъчно облагане на наркотиците. Целта му е да регулира вноса, производството и разпространението на диацетилморфин и други видове опиати. Това, за съжаление, не забранява продажбата и предписването на лекарството за медицински цели. Съгласно закона от властите се преследвало притежанието, използването или пристрастеността към незаконно придобити наркотици. Фармацевтите и лекарите били длъжни да се регистрират и да плащат данък за всяка рецепта.

През 1924 г. Конгресът на САЩ забранява продажбата на хероин, независимо дали е американско производство или е внесен от други държави. Веществото се забранява както за незаконна употреба, така и за медицинска. През същата година заместник-комисарят на Ню Йорк изнася информация, че 94% от всички престъпления в града са извършени от хора, зависими към хероин.

Комитетът по здравеопазване на "Лигата на нациите" забранява диацетилморфина през 1925 г. За да се случи това, са необходими повече от три години. В същото време 3,6 диестери и 6 моноестери на морфина и ацетилираните аналози на хидроморфон и дихидроморфин се произвеждат в огромни количества, за да запълнят търсенето в световен мащаб на диацетилморфин. Това продължава до 1930 година, когато комисията към Комитета по здравеопазване забранява диацетилморфиновите аналози.

През 1919 година фармацевтичната компания "Байер" губи част от правата си върху две от своите най-популярни лекарства – аспирин и хероин. Този акт е резултат от Версайския договор след поражението на Германия в Първата световна война.

Разпространението на хероина след забраната му

Нововъведените забрани за разпространението и употребата на хероин налагат някакъв контрол, но в крайна сметка просто преместват производството на наркотика от фабрики в Европа в нелегални лаборатории в Китай. Организираната престъпност на Стария континент започва да владее каналите за трафик към Европа и САЩ. Френският град Марсилия се превръща във вход за нерафиниран хероин, където след това се рафинира.

Докато трае Втората световна война, доставките за САЩ са ограничени, много от пристрастените там не можеха да се снабдяват и съответно броят им намаля. Но след войната престъпните синдикати отново се намесват в бизнеса, а участието на страната в много конфликти в Югоизточна Азия изпраща милиони военни право при източниците на хероинопроизводството и разпространението.

След Втората световна война наркотикът е концентриран главно в т.нар. Златен триъгълник - където се събират Тайланд, Лаос и Бирма (днес Мианмар). Европейските и американските престъпни организации се насочват за доставки оттам.

В по-близки до нас години световният производител на хероин дълго време е Афганистан. В началото на 2000-те години и по-късно през годините след 2010-а, когато тя е под контрола на Великобритания и САЩ, производството на опиум се увеличава 30 пъти в сравнение с количествата, достигани при талибанския режим. След това Афганистан е изместен от негативната лидерска позиция от други държави.

Статията е част от историята на:

• История на Байер (Bayer)
• История на наркотичните средства в медицината