Пренасяне на вариолата в Африка чрез търговията с роби

От 1729г.

Търговията с роби в Африка създава отлични условия за разпространение на едрата шарка. Заразата се разпространява изключително бързо, тъй като търговците навлизат дълбоко във вътрешността на континента. За съжаление не са съхранени съвременни записи, разказващи изчерпателно за тези набези, но впоследствие европейските изследователи разказват за опустошителното въздействие на едрата шарка, която може да се срещне често по маршрута на почти всеки керван. През 1729 година вариолата се пренася по източния африкански бряг чрез робските кораби.

Около 1652 година южна Африка е населявана основно от бушмени и хотентоти, а общностите, говорещи бантус вече са мигрирали на юг от Зимбабве. През 1713 година, южната част на Африка е поразена от вариола, внесена с кораб, който се връща от Индия. Въпреки, че първоначално няма случаи на заразени на кораба, вирусът бива пренесен на сушата чрез мръсно корабно бельо и пране. Въпреки това заболяването не предизвиква епидемия, напротив през 1755 година се заражда и второ огнище на вариола, пренесена в Кейптаун от Цейлон. Болестта бързо се разпространява сред хотентотите и бушмените.
Трето огнище на едра шарка започва да бушува през 1767 година. То донесено от датски кораб, отплувал от Европа.

Въпреки че търговията с роби временно се ограничава в началото на 19 век, арабските търговци на хора продължават да се изхранват по този нехуманен начин, разпространявайки вариолата от Мозамбик до Кейптаун през 1812 г.

Впоследствие заболяването бива пренесено в Уганда чрез робските кервани през 1840 година. Увеличаването на търговията "довежда" вариолата до незасегнатите до този момент африкански популации. Смъртността през 1831 година сред тях е около 80%, а през 1899 година вариолата почти унищожава някои племена в Северна Кения. В същото време едрата шарка продължава да бъде тежка ендемична болест в крайбрежните градове и северна Африка.

Вариолизацията (ваксинирането с материали от едра шарка при хората) започва да се практикува в Южна Африка от средата на 18 век и се пренася като практика в почти всички региони на Африка в началото на 19 век. За съжаление методът се използва като защита за отделни лица, а не като превантивна мярка за изграждане на активен имунитет в африканските общности.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата