Прием, режими, дозиране и съставки на староегипетските лекарства, описани в древни медицински документи

От -1550г.

Нека разгледаме в детайли древноегипетската представа за здраве и болест – лечителите от Народа на фараоните (наричани с термина "swnw", който според египтолози, се произнася "соноу") считат въздуха, водата и хранителните вещества за жизненоважни за човешкото здраве и благополучие. Лекарите-жреци са на мнение, и че тези вещества се транспортират по цялото тяло - посредством своеобразен лабиринт от канали (наричани "мету"), достигащи до различните органи в човешкото тяло. Според тях лабиринтът се разпростира и свързва помежду си в организма.

Лечителите на Древен Египет познават пет начина за прием на лекарствата - перорален, ректален, вагинален, локален и чрез опушване (вероятно се касае за прием чрез инхалация на лечебните съставки).

Макар че над 70% от староегипетските терапии се прилагат локално, за една десета от тях се счита, че оказват своето въздействие в други области на тялото. Тук староегипетската концепция за "мету" може да бъде наблюдавана чрез практиките на гореспоменатите "соноу". Следователно, терапевтичната сила на медикаментите, приложени в една област, се "прехвърля" чрез тези аферентни (центростремителни) канали до мястото на планираното им действие. Най-голяма част от пероралните лекарства са предписвани за нарушения на стомашно-чревния тракт.

Терапевтичните староегипетски режими

По-голямата част от древните египетски терапевтични режими са полифармацевтични. Ако трябва да анализираме фармакологичния текст в Еберс папирус, то вероятно ще ни направи впечатление фактът, че повечето лекарствени рецепти съдържат над 4 основни съставки, а тази за третиране на импотентност - включват повече от 37. Египтолозите са затруднени при идентифицирането на точния активен компонент при всяко лечение. Често това е много трудна задача. Използването на течни разтворители за създаването на режима на лечение допълнително усложнява изследователските търсения.

Лекарствените разредители

Те се използват активно от древния народ при прилагането на почти всички видове лекарства. Най-често срещаните от тях са вода, мед, мляко, масло, мазнини, вино и бира. Освен за допълнителното диспергиране на лекарствените частици, древните египтяни ползват разтворителите и като помощни съставки, придаващи по-приятен вкус на медикаментите.

Освен това, упойващите ефекти на виното и бирата може би са ценени и заради осезаемото облекчение на болката на страдащите пациенти. Като се имат предвид свойствата на някои от разтворителите, логично, можем да направим още едно заключение. Нерядко самите течни съставки изпълняват роля на лекарства.

Например медът - златистата вискозна течност е често срещана терапевтична съставка (след водата, разбира се), идентифицирана в египетските лекарства. Медът е използван за локално, ректално и перорално приложение. Пчелният продукт е особено ефективен при превързването на възпалени рани. Макар че египтяните не са наясно с причината за този ефект, пчелният мед е ефективен антибактериален агент. Това се дължи на хипертоничната му природа. Златистата течност е съставена и от няколко антимикробни агента - водороден пероксид, глюконова киселина, прополис. Последният пък намира приложение и в съвременната медицина – в средата на 1900 г. прополисът официално е използван като антисептик.

Бирата и виното също се радват на голяма популярност в Страната на фараоните. Съдържанието на алкохол в двете напитки прави възможно извличането на активните съставки (каквито са алкалоидите в някои лечебни растения) при създаването на течни медикаменти.

Староегипетските лекарства са разпределени в множество форми - инфузии, течни смеси, хапчета, подсладени таблетки, инхаланти, супозитории, клизми, мехлеми и капки за очи.

Курс на дозиране и лечение

За съжаление, в повечето предписания не се уточняват общите количества на лекарствените съставки. Съществуват, разбира се, и изключения от това правило, наблюдаващи се почти винаги при древноегипетските перорални медикаменти. Лечителите на древния народ познават както лечебните, така и леталните ефекти на някои терапевтични средства, особено тези на аналгетиците. Поради това, те внимателно претеглят всеки компонент за направата на много от лекарствата, които трябва да се приемат перорално, за да се гарантира не само предписаното въздействие, но и да се избегне евентуалният неблагоприятен резултат. Лечителите осъзнават и се съобразяват със значението на телесното тегло и възрастта на пациента при изготвянето на индивидуалните терапевтични режими. Така, вместо да се предпише на дете цяло хапче (както биха се третирали възрастни пациенти), малчуганът следва да приеме половинка от лекарството (стрита и разтворена в мляко). Продължителността на курса на всеки терапевтичен режим обикновено фигурира в папируса. В повечето случаи леченията се прилагат в продължение на четири последователни дни. В редки случаи обаче се препоръчва терапията да се използва толкова често, колкото е необходимо.

В заключение можем да направим извод, че древноегипетските лечители определено разполагат с богата гама от лекарства, с които третират заболелите си пациенти. Вероятно има резон и в твърдението на някои изследователи, наричащи древния народ основоположник на медицинската и фармацевтичната система в далечното минало.

По статията работи: Виктория Милова