Медицинска практика на Константин Африкански от XI век

От 1050г.

Константин Африкански (починал около 1098/1099 г. в Монте Касино) е известен лекар, живял през XI век. Първата част от живота си прекарва в Северна Африка, а през останалото време практикува в Италия. Именно там, той се отрича от исляма и бива покръстен.

Пристигайки за пръв път в Италия, Константин се установява в крайбрежния град Салерно - домът на древното медицинско училище "Schola Medica Salernitana".  Усилената му работа в древния град привлича вниманието на местните ломбардски и нормандски владетели. Константин Африкански става бенедиктински монах и живее през последните десетилетия от живота си в абатството на Монте Касино.

Именно в Италия Константин написва огромна част от медицинските си произведения, част от които са преводи предимно от ценни арабски източници. Той превежда на латински медицинските произведения на най-великите медици от арабския свят: Рази, Ибн Имран, Ибн Сюлейман и Ибн ал-Джазър. Към днешна дата тези преводи се съхраняват в библиотеки в Италия, Германия, Франция, Белгия и Англия. Голяма част от тях са използвани като учебници от Средновековието до седемнадесети век.

Историци, разказващи за Константин Африкански

Първият историк, написал биографията на Константин Африкански, се казва Дякон Петър. Монахът е живял през 12 век. Той отбеляза, че Константин е Сарацин (това е средновековен френско-италиански термин, назоваващ всички мюсюлмани, пристигнали от Северна Африка).

По-късно уважавани историци като Салваторе де Ренци и Шарл Даръмберг (куратор на Националната библиотека в Париж) и Леклер (автор е на творбата „История на арабската медицина”) разглеждат на медицинската практика и живота на Константин Африкански.

Германецът Мориц Щайншкейдър също написва книга, посветена на древния лекар, която е отпечатана в Берлин през далечната 1865 г. Друг германски известен медицински историк е Карл Сухоф, който написва своята берберско-ислямска теза в село Ла Тринита дела Кава, след като се натъква на нови и важни документи, засягащи живота, практиката и религиозните възгледи на Константин. Творбата на историка е публикувана в списание „Archeion” през 1922 година.

Емиграция и живот на Константин Африкански в Италия

Според историка Карл Судхоф, Константин емигрира първо в Италия и работи като търговец (меркатор) в Сицилия. След известно време той се премества в Салерно, където е наречен от местните жители Константин Сикулус. Тъй като лекарят първоначално не говори италиански, северноафриканският лекар Абас от Куриат (родом е от остров, разположен в град Махдия в Северна Африка), става негов преводач и приятел.

Страдайки от неизвестна болест Константин решава да търси убежище при царския брат Гюсулф. По време на пътуването си, той констатира, че има затруднения с уринирането, а лекарят, който го преглежда, не е недостатъчно опитен. След като Константин пожелава да разгледа и прочете някоя наистина добра италианска книга, касаеща местната медицинска практика. Той разочаровано заключва, че лечебното изкуство в Италия е ограничено до най-опростени практически знания.

След като се възстановява от заболяването, Константин се завръща в Картаген (в Северна Африка) и практикува медицина в продължение на три години, събирайки множество ценни медицински книги, след което се връща в Южна Италия, придружен от със своето безценно съкровище. На път за Салерно, лекарят преминава край бреговете на Лукания с лодка, а плавайки на север се разразява буря, която поврежда някои ръкописи (безвъзвратно са поразени първите три части от книгите на Али Ибн Абас Ал Маусуси). Пристигайки в Салерно с останалата част от книгите си, Константин приема християнството, след което се премества в Касино, където за кратко работи като преводач. Историята, написана от Сухоф, завършва именно с този разказ.

Научни произведения

Константин пристига в Касино, носейки със себе си медицински ръкописи, взети от Тунис. Те включват произведенията на Абд ал-Латиф ал Багдади:

- "Кайроански книги";

- "Книга за меланхолията от Ишак Ибн Имран";

- "Книга за пулса, урината и режима на хранене на Ибн Ишак Сюлейман";

- "Багдадските книги";

- Книгата "Ал Хауи" на Абу Бакр Ал Рази;

- Книгата "Ал Камил" на Али Ибн Ал Абас Ал Маусуси.

Константин превежда първите няколко книги, посветени на медицинската теория, но преводът на останалите книги, касаещи медицинската практика, не са съхранени и към днешна дата няма как да бъдат прочетени.

Издания на произведенията на Константин Африкански

Произведенията на Константин са най-лесно достъпни за съвременните изследователи в печатните издания, датиращи от 16-ти век. Такива, например, са Лионското от 1515 година и Базелското от 1536 (и двете са лесно достъпни онлайн). Макар, че във второто липсват някои от материалите на Константин, историкът Марк Джордан отбелязва, че то е по-надеждно в сравнение с първото. Въпреки това, съвременните историци на медицината са склонни да се позовават на изданието от Лион.

Неотдавнашно и научно издание на "De Coitu is Constantini Liber de coitu - El tratado de andrología de Constantino el Africano" (на Сантяго де Компостела от 1983 година) разполага и с испански превод.
Изданието на "Isagoge of Johannitius", което вероятно е преведено от Константин (историците сторят по темата дали преводът е негов, или не), е редактирано от Грегор Маурах през 1978 година.

Английски преводи

Два са английските преводи на произведението „De Coitu” на Константин Африкански. Първият принадлежи на Пол Делани и се казва: "Constantinus Africanus' De Coitu: A Translation". Написан е през лятото на 1969 година. Другият е направен от Фейт Уолис през 2010 и носи заглавието „Medieval Medicine: A Reader”

Легенда за Константин Африкански

В своето представяне на пълните произведения на Амброаз Паре, френският хирург написано от доктор Жозеф-Франсоа Малген пише, че: "Константин е роден в Картаген. Обзет от пламенното желание да изучи всички науки, той отива Вавилон, където учи граматика, логика, физика и геометрия. След „изчерпването” на всички познати науки на халдейците, арабите и персите, той отива в Индия. Среща се с индуски учени, след което се завръща в Египет. Именно там, той завършва обучението си, продължило четири десетилетия, прекарани в пътуване. Константин се връща в родния си град, но широтата на познанието плаши от съгражданите му, които започват да твърдят, че е магьосник. Лекарят е подложен на гонения. Информиран навреме, Константин се спасява от линч, а след това заминава в Салерно, където остава известно време преоблечен като скитник. Братът на вавилонския цар, който преминава през града, го познава и го представя на прочутия Робер Гиаскър, който го назначава за свой първи секретар. След известно време той напуска кралския двора и се оттегля в Монте Касино, където прекарва остатъка от живота си, превеждайки от арабски на латински ценни медицински книги.

По статията работи: Виктория Милова