Приносът на Хипократ към историята на медицината

От -460г. до -370г.

Представата на всеки, който чуе името на Хипократ, е за много древен, живял преди хиляди години човек, известен с наименованието си, но като че ли познанието стига дотук. Повечето хора не могат да кажат защо той е запомнен, защо е останал в историята и каква е неговата незаличима следа в развитието на човечеството.

Недостатък на нашето съвремие е чувството, че едва ли не всичко започва от нас. Липсата на усет за малките, но много съществени и основополагащи стъпки, които са правили хората векове преди нас. Когато приемани от нас вече за даденост понятия, научни постулати, достижения и открития в миналото са стартирали като революционни, странни, често налудничави идеи и са разбивали всички досегашни представи и вярвания.

Това е направил и Хипократ - положил е основите на една професия, на един базов дял от науката, противопоставяйки се на вековни практики и разбирания.

Постиженията на Хипократ

Древногръцкият лекар дава началния тласък на логичното, обосновано и подплатено с доводи обяснение за болестите, защо те се появяват и как да бъдат преборени. Неговият принос се изразява в няколко аспекта.

>>> Жизнен път, родословие и образ на Хипократ

Отделянето на болестта от суеверието

Хипократ е първият, който приписва появата на заболяванията на естествени причини, а не на божествени или суеверни. До този момент жреците в храмовете имали правомощията да лекуват. Поради тази причина медицинската практика била по-скоро обвързана със свръхестествени и магически елементи и ритуали, отколкото с опит за вникване и разбиране на болестта. Лечението се изразявало в правенето на жертвоприношения и магии. Хипократ предлага съвсем друг подход - обръща внимание на оплакванията на болния и му назначава лечение.

Поставяне на пациента на първо място

Хипократ налага и така обучава и своите ученици - задължение на лекаря е да помага за облекчаване страданието на болните. Също така древният грък счита, че лекарите трябва да умеят разбираемо да обясняват защо се е появила болестта, по какъв начин ще бъде лекувана. Хипократ държи знанията, които имат медиците, така да бъдат предадени на неспециалисти, че последните да са наясно как възникват заболяванията, как отминават, какво кара пациентите да се влошават или да се подобряват.

Как лекарят да избере правилното лечение

Лекарите, обучени от Хипократ, знаели, че всеки човек е уникален сам по себе си и заради това вниквали и обръщали внимание на характеристиките на всеки един поотделно, както и съобразявали съветите си за конкретния човек. От значение за тях били възрастта на болния, какво е неговото телосложение, полът му, външния вид, къде живее, какви са ежедневните му навици, дори съобразявали сезона, през който са се появили оплакванията.

Тогава, както и днешните лекари, имало известна несигурност при избирането на правилното лечение. Тъй като почти не е имало писмени източници, с които да сверяват своите диагнози и назначени терапии, те разчитали на клиничния си опит.

Началото на клиничните наблюдения

Хипократ се различава по още нещо от своите съвременници - той е на мнение, че лекарят трябва да се стреми да развива медицината като доусъвършенства откритото и надгражда с нови знания. Бащата на медицината призовава да се правят изследвания, свързани с болестите и здравето, защото всеки новооткрит факт спомага за по-доброто разбиране как функционира човешкото тяло.

Древногръцкият лекар поставя основите на практиката за събиране на информацията, касаеща прегледа на пациента, протичането на лечението и развитието на болестта. Преди той да наложи воденето на подобни записи, лекарите устно си предавали своите наблюдения и какво са научили в процеса на работа си. Пристигайки пациент при него, Хипократ го разпитвал за неговите хранителни навици, начин на живот, от какво се оплаква и какви симптоми има. Заедно със своите ученици анализирал информацията, записвал я и по този начин поставил началото на т.нар. клинични наблюдения. Те били толкова подробни, че включвали данни за промени в настроението, продължителност на съня, оригване, метеоризъм (газове), кървене от носа, цвят на крайници, изпражнения, храчки и т.н. По този начин достига до основополагащи за медицината заключения и й дава силен тласък на развитие.

Възможно е подробните записи на медицинските случаи да са били използвани в системата на обучение, която имал Хипократ.

Медицина, насочена към конкретния човек и основана на начина на живот

Хипократ и неговите ученици съобразявали лечението на дадено заболяване с индивидуалните особености на своите пациенти, което се различава от днешната медицина. Древногръцкият лекар насочвал вниманието си към човека, докато съвременните медици поставят в центъра болестта. Днешната медицина извежда на преден план изследването на заболяванията и лечението на симптомите, въпреки че се забелязва по-често отчитане на значението на начина на живот. Според Хипократ терапията е много повече от даването на лекарства, трябва да се включат промени в храненето, в ежедневните навици, бани и масажи, физически упражнения, сън и сексуална практика, слънчева терапия. Всичко това се съвместява в старогръцката дума "диета".

Недостатъци на Хипократовата медицина

Въпреки че древногръцкият лекар полага основите на съвременната медицина, с всички условности на това твърдение, неговата философия има и някои недостатъци:

• Като такива се смятат непознаването на човешката анатомия поради забрана на дисекции на телата.
• Появата на различните болести и лошо здраве се отдава на нарушения баланс в 4-те хумора - кръв, черна жлъчка, жълта жлъчка и храчки.
• Даване на прекалено голям приоритет в лечението на природните лекове и на самоизцелителните възможности на тялото. Някои съвременници на Хипократ и лекари от по-късните поколения са го критикували заради тази му практика.

Понятия от времето на Хипократ, използвани и днес

Доказателство за въздействието и началото, което е поставил Хипократ, са различни медицински термини, които и до ден днешен се използват в практиката. Например той започва да използва определенията остри и хронични заболявания, както и ендемични и епидемични. От него тръгват термините рецидив, обостряне, възстановяване и още много други.

• Хипократови пръсти (nail clubbing)- наричат се още барабанни пръсти, тъй като формата им е силно изпъкнала и заоблена като барабан. Тази деформация на ноктите може да се дължи на заболявания, свързани със сърцето или белите дробове.
• Хипократова усмивка (Risus sardonicus) - продължителен спазъм на лицевите мускули, причинен най-често от тетанус, отравяне със стрихнин или болестта на Уилсън. В това състояние лицето добива изражение на високо вдигнати вежди и отворена усмивка, при която се показват зъбите.
• Хипократова шапка - вид превръзка на главата, при която бинтът обикаля главата и образува покритие, подобно на шапка.
• Хипократово лице (facies Hippocratica) - хипократовият фациес е характерен медицински признак, при който лицето на човек придобива специфичен израз, подсказващ, че скоро ще настъпи леталният край. Хипократ пръв описва това състояние при пациенти - заострен нос, силно изпъкнали или хлътнали очи, блед или тъмен цвят на лицето. Фациесът се появява при дълго боледуване, прекомерни глад или дефекация. При коремния тиф са типични силно изпъкналите очи.
• Хипократово сукусиране - Хипократ и неговите ученици, както и други лекари след това, използвали един не особено приятен похват, чрез който искали да чуят хриповете в белите дробове на болния. Те силно с вертикални движения го разтърсвали, за да разберат дали човекът страда от хидропневмоторекс - въздух и течност в плевралната кухина.

Статията е част от историята на:

• История на Хипократ