Развитие на биологията в ислямските държави

От 800г.

До 8-ми век (около 800 година) голяма част от научното развитие на Европа преминава през тъмните векове. Упадъкът на Римската империя води до изчезването или унищожаването на много знания, но някои лекари съумяват да съхранят някои съществени аспекти от гръцката традиция в обучението и практиката. За щастие, историята на биологията не свършва до този период, защото ислямският халифат осигурява стабилна среда за натрупването на знания от ислямските учени, процъфтявали под спонсорството на управляващите класи.

Във Византия и ислямския свят много от гръцките класически биологични и медицински трудове са преведени на арабски, съхранили са се и много от произведенията на Аристотел.
"De Arte venandi", написана от император Фредерик I е пример за биологическа творба, изследваща морфологичното устройство на птиците.

Тази култура на покровителство над науката позволява на ислямските учени непрекъснато да натрупват знания, да превеждат много от гръцките текстове на арабски. Те от своя страна съхранят мъдростта на гърците и позволяват тя да бъде прехвърлена в Европа в епохата на  Възраждането. Огромният размер на ислямската империя предоставя достъп до богатство и суровини за промишлеността и селското стопанство. Това дава възможност на ислямския свят да изгради система за обучение по биологични науки, функционираща със стипендии.

Повечето ислямски учени са свободни да провеждат разнообразни научни изследвания. Подобно на древните гърци, наблюденията на мюсюлманските народи в някои житейски области са тясно свързани с философията и теология.

Ислямските умове разработват вижданията си, съсредоточавайки се над определени научни изследвания и явления, целящи подобряване живота и добруването на населението. Една от тези области е ботаниката. Работата се концентрира върху подобряването на земеделските техники и методи, свързани с етеричните култури. Те се отглеждали в области, където фермерите трябвало да се борят за оцеляването на растенията.

Те не разполагали с особено добри природни ресурси (обикновено почвеният слой бил тънък и растенията често страдали от недостига на вода). Достижение на ислямските ботаници е въвеждането на памука в Европа. Средиземноморските земеделски производители открили добра възможност за печалба в отглеждането и изнасянето на растението в Северна и Западна Европа.

Изследванията на ислямските учени, работещи за изграждането на средновековната ислямска селскостопанска революция осигуряват много техники, които някои от модерните земеделски производители все още използват и днес, особено в горещите и сухи райони.

Аграрната наука на ислямските учени включва процес, характеризиращ се с два етапа: първият е свързан със събирането на цялата налична информация за земеделските техники. Вторият се занимава с усъвършенстването научните техники, за да се подобрят и усъвършенстват тези процеси.

Пример за практическото приложение на биологията в ислямския свят е провинцията Андалусия, разположена в днешна Испания, където предишните техники се основавали на римския модел и не се разчитало много на издръжка от земеделието. Когато провинцията паднала под ислямско управление, цялата селскостопанска система започнала да търпи реформация като се използвали множество съвременни методи за напояване, които били разработени благодарение на ботаническите знания на ислямските учени. От всяко кътче на империята мюсюлманите донасяли нови екзотични видове, които съумявали да се адаптират към суровите условия на Иберийския полуостров.

Напредъкът на ислямските народи в области, включващи биологията гарантирал, че по-голяма част от населението можела да се предвижва напред и да се издържа от земеделие. Допирателна към историята на биологията са утвърждаването на немалко земеделски подобрения, позволяващи на хората да се придвижват спокойно, да създават търговски отношения с други народи. Работата на ислямските агрономи е сред основните причини за силата на народите в политическо, социално и военно отношение.