Времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията. Част 5

От 1733г.

Записването, систематизирането и съхранението на факти от историята на биологията е започнало с формирането на първите култури. Важни моменти от развитието на науката може да се проследят чрез своеобразна времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията.
Тя е следната:

1733

Стивън Хейлс направи първото измерване на кръвното налягане.

1746

Чарлз и Боне открили естествената партеногенеза при листните въшки.

1754

Джоузеф Блек открил въглеродния диоксид.

1758

Албрехт фон Халер описва ембрионалното развитие на пиле.

1760

Джон Хънтър разработва сравнителния подход към анатомията и създава музей на естествената история.

1770-74

Джоузеф Пристли произвежда кислород чрез нагряване на живачен оксид.

1778

Вилхелм Фридрих фон Глайхен оцветява бактерии с индиго и кармин.

1780

Лазаро Спаланцани извършва експериментално изкуствено оплождане на земноводни.

1791

Уилям Смит посочва хронологичната връзка между вкаменелостите и различните геоложки слоеве. Той разработил метод за оценка на геоложката възраст.

1835

Феликс Дюжардин асоциира "sarcode" (протоплазмата) на протозоите с място за извършване на съществени жизнени процеси .

1835

Ричард Оуен открива трихинелата.

1835-38

Пелтие се аргументира, че сперматозоидите трябва да бъдат диференцирани като телесни клетки.

1835-39

Хуго фон Мол внимателно описва някои детайли от митозата при растенията. Той регистрира появата на клетъчна гранична мембрана между дъщерните клетки. Той отбеляза, "клетъчната диференциация" е различна за различни растителни части (в пъпките, кореновата част, листата).

1836

Чарлз Гилънс Бридъл Доубъни изследва ефективността на различните части от светлинния спектър при фотосинтезата .

1836

Франсоа Магенди е показал необходимостта от "диетичен" азот.

1836

Теодор Шван отчита действието на ензима пепсин и описва неговите свойства. Също така ученията открива и, че гниенето и ферментацията се дължи на действието на микроорганизми.

1836

Кристиан Готфрид Еренберг открил гигантски аксони в ракообразните.

1836-37

Експериментите на Франц Шулце и Теодор Шван за спонтанното самозараждане започват  да си опонират.

1837

Рене Жоакен Анри Дютроше признава, че хлорофилът е необходим за фотосинтезата.

1837

Фелкс Дюжарден твърди, че сперматозоидите се произведени в семенните каналчета на тестисите.

1837-38

Чарлз Латор и Теодор Шван независимо един от друг обявяват, че маята е жив организъм, който е отговорен за ферментацията. Това откритие дава началото на продължителен дебат по въпроса дали ферментацията е химически процес, или е с биологичен характер.

1838

Матиас Якоб Шлайден публикува своята "Beitridge Zur Phytogenese", която разглежда детайлно разбирането за генезиса на растителните тъкани. Той наблюдава нуклеоли (ядърца), но за съжаление тълкува неправилно техните функции в клетката. Теодор Шван приложил подобна погрешна теория, касаеща формирането на тъканите, но правилно подчертава, че "клетките са самостоятелни автономни живи единици", подредени според определена закономерност.

1838

Кристиан Готфрид Еренберг отделя бактериите от другите микроорганизми.

1838

Джерар Мълдър извършва първите системни изследвания на определени белтъци и въвежда термина "протеин" .

1839

Юстус фон Либих твърди, че неживите ферменти предизвикват явлението ферментация. Това дава началото на спор за това дали ферментацията е биологичен или химичен процес .

1840

Жан-Пиер Лалеман установил, че сперматозоидите се произвеждат в семенните каналчета.

1840

Мартин Бари изразява убеждението, че сперматозоидът навлиза в яйцеклетката при опложданетo

1842

Джулиъс Робърт Майър изказва първия закон на термодинамиката, откривайки неговата приложимост и при живите организми.

1842

Уилям Бауман описва хистологичната структура на нефрона.

1842

Йохан Япет Стийнстръп описва редуването на полови и безполови поколения в растенията и животните.

1843

Юстус фон Лайбиг подчертава, че оксаловата, винената, яблъчната киселина могат да са междинни продукти при синтезирането на въглехидрати от растенията.

1844

Чарлз Дарвин прави първата си скица в своя емблематичен труд "Теорията за естествения подбор".

1845

Херман фон Хелмхолц и Джулиъс Робърт Майър формулират законите на термодинамиката.

1845

Карл Теодор фон Ернст Сиболд характеризира протозоите като "животни, чиято организация се свежда до една клетка" По-късно, той открива и партеногенетичното размножаване при пчелите.

1845

Майлс Доузеф Бъркли доказва, че определен вид мухъл е бил отговорен за гниенето по картофените листа. Той също направи важен принос за класирането на гъбички.

1847-49

Игнац Земелвайс изследва причините някои жени да развиват родилна треска.

1848

Вилем Хофмайстер прави скици на микроспори от "Tradescantia", които показват, че хромозомите в отделните мейотични фази, но така и не успя да се възползва от значимостта на тази информация.

1850-55

Клод Бернар изолира гликоген от черния дроб, демонстрирайки, че той се превръща в глюкоза в кръвта. Открива процеса глюконеогенеза .

1852

Херман фон Хелмхолц измерва скоростта на нервните импулси.

1852

Луциен Корвисарт въвежда термина "тетания".

1853

Джордж Нюпорт наблюдава проникването на сперматозоид през вителиновата мембрана на хайвер от жаба.

1854

Хайнрих Шрьодер и Теодор фон Душ демонстрират, че бактериите могат да бъдат изолирани от въздуха чрез филтриране с памук и вълна.

1854

Луи Пастьор открива микробната ферментация при захарно цвекло.

1856

Синтезират се за пръв път клетъчните багрила анилин и еозин.

1856

Откриват се фосилизираните останки на неандерталец.

1857

Албрехт фон Киликер открива съществуването на митохондрии в мускулните клетки.

1857

Клод Бернард демонстрира и образуването на гликоген в черния дроб. Това е първата демонстрация на катаболитен процес .

1857

Луи Пастрьор демонстрира, че млечнокиселата ферментация се извършва от живи бактерии.

1858

Фридрих Август фон Кекуле предполага, че въглеродните атоми могат да образуват вериги.

1858

Съвместно се формулира  теорията за естествения подбор от Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс.

1859

Публикува се "Произход на видовете" на Чарлз Дарвин, в която се твърди, че естественият подбор е основен фактор в организмовата еволюция.

1861

Изкопаемите останки от "Archaeopteryx lithographica" са намерени в юрски варовикови наноси в каменна кариера в Солхофен, Германия.

1862

Юлиус фон Сакс доказва, че нишестето е продукт на фотосинтезата.

1862

Даниелевски експериментално отделя ензима трипсин от панкреасната амилаза чрез диференциална адсорбция .

1864

Ернст Хекел очертава основните елементи на съвременната зооложка класификация.

1865

Бейрън Доузеф Листър въвежда практиката в антисептични хирургия да се използва карболова киселина като дезинфектант.

1866

Грегор Мендел публикува своите изследвания, проведени над определени хибридни растения и техните последващи поведения. Неговите фундаментални открития били забравени в продължение на 34 години.

1866

Макс Шулце открива наличието на два вида рецепторни клетки в ретината .

1866

Ернст Хайнрих Хекел изказва хипотезата, че ядрото на клетката съхранява наследствената информация.

1866

Ернст Хайнрих Хекел първи използва термина "екология", за да опише изследването и взаимодействието на живите организми и околната среда.

1868

Херман фон Хелмхолц предлага резонансната теория за слуха.

1869

Пол Лангерханс, изучавайки структурата на панкреаса, отбелязва наличието на  специализирани струпвания от клетки, които са особено добре кръвоснабдени от микроскопични кръвоносни съдове.

1871

Йохан Фридрих Мишър изолира вещество, което нарича "нуклеин" от ядрата на левкоцити. Новооткритото вещество е разтворимо в основи, но не и в киселини. Впоследствие то получава името нуклеинова киселина.

1871

Фаге заключва, че дегенерацията, атрофията или загубата на щитовидната жлеза води до кретенизъм.

1872

C. Ор използва за пръв път хлорал хидрат като интравенозен анестетик.