Развитие на Пфайзер от 1900 година до 1950 година

От 1939г. до 1949г.

Фармацевтичната компания Пфайзер през 1900 година сключва официално удостоверение за сътрудничество с щата Ню Джърси, с уставен капитал от $ 2,0 милиона. Пфайзер е длъжна да остане частна компания до 22 юни 1942 г., когато 240 000 акции от общата наличност се предлагат на обществеността.

Емил Пфайзер, най-малкият син на Чарлз Пфайзер, е назначен за президент на борда на директорите. Той заема тази длъжност от 1906 до1941 година. Той е последният член на семейство на Пфайзер активно ангажиран с компанията.
На 82 години основотелят на компанията Чарлз Пфайзер умира, докато е почивка в своя имот в Нюпорт, Роуд Айлънд. Появява се възпоменателна статия в „The New York Tribune“.

Бордът на директорите взема решение да се създаде длъжността почетен председател. На тази позиция е назначен Джон Андерсън, който се е присъединява към Пфайзер през 1873 г.

Химикът на Пфайзер Джеймс Кюри и неговият помощник Джаспър Кейн, успешно полагат началото на масовото производство на лимонена киселина от захар чрез ферментационни процеси. Това постижение окончателно освобождава Пфайзер от зависимостта от европейските производители на лимонена киселина.

Кейн продължава, разработвайки нов метод на ферментация с помощта на меласа, вместо рафинирана захар. В крайна сметка пред химикът се отключва тайната на широкомащабното производство на пеницилин.
Александър Флеминг открива антибиотичните свойства на пеницилина, произведен от мухъл. Това събитие променя хода на медицинската история и е крайъгълен камък в тази на Пфайзер.

Доктор Ричард Пастернак разработва метод на свободна ферментация за производството на аскорбинова киселина. След изграждането на новия завод  Пфайзер става водещ в света производител на витамин С.

Окуражени от този успех Пфайзер изтеглят напред през 1938 г. производството на витамин B-2, известен като рибофлавин. В крайна сметка се развива „витамин микс“, който включва рибофлавин, тиамин, ниацин и желязо. От производството на витамин B-12, компанията преминава към витамин А, а в края на 1940 г., Пфайзер става лидер в производството на витамини.

През 1939

Пфайзер реализира толкова успешно производството и продажбата на лимонена киселина, получена от ферментация на захар, че себестойността на половин килограм на лимонена киселина, която е струвала 1,25 долара през 1919 г., е намалена многократно до 20 цента през 1939. Фармацевтичната компания Пфайзер е призната за лидер в осъществяването на ферментационната технология.

През 1941

Пфайзер отговаря на призива на правителството на Съединените щати да ускори производството на пеницилин, който да се прилага в лечението на съюзническите войници, сражаващи се през Втората световна война. От компаниите, преследващи масовото производство на пеницилин Пфайзер се отличава със собствената ферментационна технология.

По време на тази рискована операция ръководството на Пфайзер инвестира милиони долари, извеждайки своите собствени активи, за да се купи оборудване и съоръжения, необходими за този нов процес. Компанията купува близкия завод за лед, служителите работят денонощно, за да усъвършенстват производствения процес. Само четири месеца по-късно Пфайзер произвежда пет пъти повече пеницилин, отколкото първоначално се очаквало. Пеницилинът е повратен момент в човешката история, защото това е първата истинска защита срещу бактериалните инфекции.

Използването на новоразработената ферментация, прави възможна мисията на Пфайзер да реализира масово производство на пеницилин и става най-големият производител на света. Повечето от антибиотика, необходим за съюзническите сили, участници в „D-Day“ - десантът в Нормандия, е произведен от Пфайзер. Приносът на компанията към военните усилия е признат в цялата страна. Тя е удостоена с военно отличие на 17 април 1943 година.

През 1949

Тъй като средата на 20-ти век наближава, компанията празнува своето 100 годишно развитие.  Учените , работещи за компанията започват активно да се интересуват от откритието на организми, които могат да се използват успешно в борбата с болестите.

През 1950

„Terramycin“(окситетрациклин) е широкоспектърен антибиотик, който е резултат от първата програма за нови открития на компанията. Той се превръща в първата фармацевтична продажба в Съединените щати, носеща етикета „Пзайзер“. Започва експанзията на задграничните пазари, създава се международното разделение във фармацевтичната индустрия.

„Terramycin“ бележи началото си от „Pharmaceutical Sales Force“ на Пфайзер. Веднага след одобряването му от Американската агенция по безопасност на лекарствата и храните на 15 март 1950 г., осем специално обучени фармацевтични търговци изчакват инструкции, за да могат да направят описание на продукта на търговците на едро, които от своя страна трябва да съобщят на лекарите за първия патентован фармацевтичен продукт на Пфайзер. Те се грижат за продажбите и маркетинга на организацията, а впоследствие, именно това е екипът, който има най-голям принос за развитието на компанията.

Статията е част от историята на:

• История на Пфайзер