Линда Ричардс – първата професионално обучена медицинска сестра в САЩ

От 1841г. до 1930г.

Линда Ричардс е първата дама в Съединените щати, която получава възможността професионално да се обучава в областта на сестринските грижи. Самата тя по време на своята дълга кариера успява да инициира изграждането на редица центрове за подготовка на медицински сестри в САЩ и в Киото, Япония. Извърша забележителни реформи в обучението и практиката на сестрите и подобрява условията, в които те работят.

Тежко детство

Малинда Ан Джъдсън Ричардс, известна само като Линда, е родена през 1841 г. в Потсдам, щата Ню Йорк. Губи своите родители в ранна възраст - баща си, когато е на 4 години, и майка си на 13-годишна възраст. И двамата умират от туберкулоза. Момичето прекарва голяма част от детството си като обслужва и се грижи за майка си. Лекарят, който наглежда родителката, вижда колко добре се справя Линда и често я взима при свои домашни посещения, отговаряйки на въпросите й и показвайки й практически медицински дейности. Това са причините Ричардс да се отдаде изцяло на мисията на медицинската сестра.

На 15 години Линда се записва в едногодишна преподавателска програма в Академия "Сейнт Джонсбъри". След завършването й тя се запознава с Джордж Пул, който става неин годеник. Те не успяват да се оженят, защото той заминава да се бие в Гражданската война. Връща се тежко ранен и за пореден път на Ричардс се налага да се грижи за близък болен. Тя го прави до смъртта му няколко години по-късно.

По трънливия път на професията

Нуждата от медицински сестри по време на войната и желанието да върши тази работа я подтикват да замине за Бостън. Там временно изпълнява длъжността "помощник медицинска сестра" в градската болница. Скоро й става ясно, че помощник медицинска сестра просто е по-добре звучащо название за камериерка. Пред нея се отваря нова възможност, когато младата американска лекарка Сюзън Димък предприема стъпката да реформира сестринството в САЩ. Тя доскоро е била в Германия, където е завършила медицинското си обучение и сега се връща с идеята да създаде едногодишна програма за сестри в бостънската болница "New England Hospital for Women and Children". Линда подава кандидатурата си веднага. Жената е приета в първия сформиран клас (от общо пет студенти) през 1872-а и завършва обучението си през септември на следващата година.

Така нареченият курс е много далеч от съвременната ни представа за провеждане на обучение. Жените, които искат да работят като медицински сестри, не разполагат с учебници, няма входящи или изходящи изпити. На тях дори не им е позволено да имат информация какви лекарства се дават на пациентите. Работят дълги часове и разполагат само с 3 часа за почивка на всеки две седмици. През тази една година слушат 12 лекции, три месеца поемат нощните смени, три месеца всяка една от кандидат-сестрите работи в родилното, хирургичното и останалите отделения.

Нововъведенията на Линда Ричардс

След дипломирането си през 1873 г. Ричардс приема да стане ръководител нощна смяна в нюйоркската болница "Белвю" ("Bellevue"). Постъпвайки на работа, тя се сблъсква с болничната система. Администраторите на лечебното заведение държат газта за осветление да бъде спирана за през нощта. Така сестрите трябва да изпълняват задълженията си на свещи, като за всяко отделение се полагат по две на седмица. В края на първия си месец Линда се противопоставя на тази практика и моли осветлението да не бъде спирано, в противен случай тя не може да бъде отговорна за пациенти, които не може да види. Молбата й е удовлетворена.

Друго нововъведение, което Ричардс прави в "Bellevue", макар и неволно, е началото на изготвянията на писмени доклади за всеки пациент в по-сериозно положение. Една вечер Линда оставя бележка на по-старшата сестра относно тежко болен пациент. На сутринта лекарят я намира и мисли, че е за него. Харесва му идеята за предаването на информация по този начин и оттук насетне започва да изисква писмени доклади за всеки сериозен случай. 

През 1874 г. Линда се връща в Бостън, където е назначена за управител в "Boston Training School". Именно там тя се отличава със завидни лидерски умения и успява да се пребори с противопоставянето от страна на лекарите медицинските сестри да участват в различни курсове за допълнителна квалификация и усъвършенстване на уменията си. Така Ричардс разработва програма от регулярни и полезни лекции за сестрите, които до този момент в работата си получавали само непълни и спорадични инструкции от медиците. Училището се прочува като едно от най-добрите места за обучение на медицински сестри в САЩ.

Обучение и признание в чужбина

След три успешни години на родна почва дамата заминава за Лондон през 1877 г. Остава няколко месеца, през които се запознава с начина на работа в болницата "Сейнт Томас", в болницата на Кралския колеж, както и в Кралската болница в Единбург, където е препоръчана за обучение от самата Флорънс Найтингейл.

>>> Принос на Флорънс Найтингейл за появата и развитието на професията на медицинската сестра

По-късно заминава за Япония в ролята на мисионер, където остава 5 години. Съдейства и работи за появата на първата програма за обучение на медицински сестри в страната, а в Киото отваря първото по рода си японско училище за медицински сестри.

Когато се завръща окончателно в САЩ, до края на живота си тя продължава да основава програми, чрез които налага стандарти за по-добри грижи към пациентите и неуморно работи за издигането на професията. Благодарение на неуморната й дейност на американска земя са създадени редица институции и организации, допринесли за утвърждаването и развитието й.

Линда Ричардс се пенсионира през 1911 г., тогава издава и автобиографията си "Спомени на първата обучена медицинска сестра в Америка" ("Reminiscences of America's First Trained Nurse"). Умира на 16 април 1930 г.