Ева Лъкс и приносът й за развитието на професията на медицинската сестра

От 1876г.

Съвсем скоро, на 12 май, ще отбележим Световния ден на медицинските сестри. По този повод, смятаме да ви запознаем с една жена, изиграла наистина голяма роля в развитието на тази толкова важна, поне според нас, професия.  

Тази дама се казвала Ева Шарлот Елис Лъкс и била родена на 8 юли 1854г. в заможно британско семейство. Баща й бил банкер, който успял да осигури на семейството удобен дом в Нюнхем, Глостършър. Ева била най-голямата от три дъщери и имала привилегията да получи добро образование в и извън родината си. След като приключила с ученето, тя се върнала в Нюнхем и започнала да помага да майка си с къщната работа. Едновременно с това, младата жена посещавала болни в енорията и се грижела за тях. Именно тогава момичето развило интерес към професията на медицинската сестра.

През далечната 1876г. британката постъпила на стаж в болницата в Мидълсекс, но напуснала само след три месеца, тъй като работата й се сторила твърде напрегната. Това обаче не я спряло да опита пак и, след кратка почивка, отново станала стажант – този път в болницата в Уестминстър, където през 1878г. успшено завършила обучението си.

Впоследствие, тя била назначена като медицинска сестра (нощна смяна) в Лондонската болница, където останала в период за три месеца, преди да стане управител на детско болнично заведение в Пенделбъри. Там обаче също не се задържала дълго, тъй като се "спречкала" с медицинското ръководство, което упорито отказвало да въведе реформи в обучението на кадрите, въвлечени в сестринските грижи. Последвала кратка служба в друга болница за малчугани и в крайна сметка Лъкс кандидатствала за позицията на старша сестра в Лондон, където тя успешно започнала своята професионална кариера.

На 24-годишна възраст Ева станала най-младият кандидат (от общо пет), които се явили на интервюто за важната позиция. Интервюиращите й казали, че е "прекалено млада и прекалено хубава" за тази служба и изразили притеснението си от това да наемат човек с толкова малко опит. Все пак, Лъкс успешно ги убедила в своите възможности, споделяйки смело визията си за реформите, които възнамерявала да направи в областта на сестринските грижи.  

Макар и още твърде млада, вече като старша сестра дамата имала готов и добре организиран план за това, което трябва да се направи, за да бъдат постигнати целите й. Тя стигнала до убеждението, че ако медицинските сестри получават по-добри условия на труд (като настаняване и храна), ще се справят по-професионално с ангажиментите си. Британката успяла да намали обучителния стаж на две години (след получаване на дипломата си всяка сестра била задължена да остане в Лондон още една година). Лъкс започнала сама да преподава и да обучава новите кадри, които в края на тренинга преминавали през серия от изпити. Очаквано, селекцията на служители станала много по-строга. След попълването на нужните документи, следвало персонално интервю със старшата сестра, медицински тест и след месец изпитателен срок стажантът най-накрая можел да започне работа.

Ева Лъкс въвела също и предварителен обучителен курс за стажанти с идея да "потопи" кандидатстващите в атмосферата на работа и всичко, свързано с професията на медицинската сестра. По този начин можело отрано да се разбере дали някой е подходящ (или не съвсем) за длъжността. Ева създала и специална институция, която обучавала медицински сестри да се грижат за пациенти в домовете им, иначе казано - в домашна среда. Но най-важното: британката успяла да се пребори за сравнително по-високо заплащане в бранша, което, смятала тя, колегите й със сигурност заслужават.

Въпреки че вложила по-голямата част от усилията си за въвеждане на реформи в болничните заведения главно в Лондон, Лъкс се борила за реформиране на системата в цялата страна. Тя, заедно с небезизвестната Флорънс Найтингейл, водели редовна кореспонденция, свързана със събития, касаещи промени в областта на сестринските грижи. Двете постигнали много в противопоставянето на въвеждане на законов регистър на медицинските сестри, който, по тяхно мнение, щял да ограничи свободата на упражняване на професията (същият все пак бил въведен през 1919г.)

Мисис Лъкс имала множество публикации и две много важни книги, свързани с практиката и теорията в професията, които и до днес представляват важни трудове за специалистите в областта.

С напредване на възрастта, здравето на Ева Лъкс обаче започнало рязко да се влошава. Тя страдала от артрит, диабет и имала сериозни проблеми със зрението. През последните години от живота си британката била почти неподвижна (в резултат на физически недъг, с който била родена). Тя починала на 16 февруари 1919г., след като в продължение на 39 години изпълнявала длъжността на старша сестра.

Приносът й за развитие на професията безспорно е голям и нямам две мнения по този въпрос.