Средновековен ръкопис, разказващ за лечебните растения и третирането на чумата

От 1485г.

Именитата лондонска библиотека "Wellcome Library" е основана от сър Хенри Уелкъм (1853-1936), чието лично благосъстояние му позволило да създаде един от най-амбициозните колекционерски проекти на 20-ти век. Една от страстите на Уелкъм била историята на медицината, но колекциите на англичанина можели да се "похвалят" и с екземпляри, посветени на алхимията, магьосничеството, антропологията и етнографията.

След смъртта на Хенри Уелкъм през 1936 г., структурата "Wellcome Trust" поела отговорността за библиотеката, поддържането на колекциите, както и финансирането на начинанията на институцията. Любопитен е фактът, че посещението в библиотеката е безплатно, а тя е отворена за обществеността.

Сред средновековните древни свитъци на "Wellcome Library", някои любопитни екземпляри като например "MS. 49" били съхранявани през годините благодарение на техния статут на творби на изкуството. Други не били така впечатляващи на пръв поглед, тъй като не били така красиво илюстровани. Свитъкът "MS. 335" представлява сборник с медицински и религиозни текстове и може да се определи като завладяваща творба.

Датиращ от около 1485 година, "MS. 335" е считан за творба с френски произход. Счита се, че тънката пергаментова подвързия на ръкописа е автентична. Текстът в творбата е изписан с дребен шрифт с курсив, а в доста хетерогенното съдържание се срещат немалко абревиатури. Сред текстовете на сборника могат да се открият както медицински рецепти за направата на лекарства, така и научни текстове, "преплетени" с религиозни препратки.  Сред тези разнообразни текстове най-дългият, а и вероятно най-интересният е този, посветен на описанието (на латински) на 143 растения. На 116 от тях са направени впечатляващи рисунки (като тази на живовляка от снимката по-долу).

Но преди да разгледаме по-подробно текстовете, касаещи билките, нека хвърлим един бърз поглед към другите медицински текстове, част от този древен ръкопис.

И така, текстът на сборника започва с медицинско описание на уринообразуването, а след това повествованието продължава с различни описания на чумата. Те са особено интересни, защото са събирани от различни източници, някои от текстовете са на френски език, а други - на латински. Три от главите на сборника описват чумата и нейните симптоми (треската, появата на бубоните по тялото), останалите разглеждат мерките за борба със заболяването и предлагат пример за направата на лечебен червен прах, за който се твърдяло, че е доста ефективен срещу Черната смърт.

Текстовете за чумата са последвани без какъвто и да е преход от списък с молитви към Богородица,Свети Петър, Свети Бенедикт и много светии (вероятно са били запазени за случаите, когато червеният прах не е бил чак толкова ефективен). Останалата част от ръкописа следвал същата схема, а в повествованието се редували различни медицински рецепти и религиозни текстове. Заслужава да се отбележи, че два от текстовете в сборника, касаещи вътрешните органи и частите на тялото са публикувани по-късно в две от най-известните средновековни медицински енциклопедии - "Etymologiae" на Исидор Севилски и "De proprietatibus Rerum" на Бартоломей Английски.

Нека се върнем на частта от ръкописа, посветена на билките. Сред немалкото илюстрации могат да се открият изображения на бръшлян, маруля, праз, ягода и много други растения. Изследователите по-късно открили, че текстът и илюстрациите са били копирани от книгата, на "Herbarius Latinus", публикуван за първи път през 1484 година от Питър Шофер, който бил сътрудник на Гутенберг.

Сборникът имал голям успех. Творбата е имала най-малко 11 издания, публикувани в периода от 1484 до 1497. "Wellcome Library" разполага с изданието от 1485 година. Поради тази причина този сборник от медицински ръкописи може да се приеме като истинско съкровище. Освен това, творбата предоставя на читателите си  изчерпателна информация за медицински познания през Средновековието. Вероятно не е случаен и фактът, че трудът се е използвал до 16 век.