Старинна книга от 1665 година, разказваща за борбата с чумната епидемия в Англия

От 1665г.

Великата чума (терминът се превръща в нарицателно за епидемията, поразила Европа), която върлува в Лондон преди 350 години (около 1665-66), се отразява изключително драматично върху града, отнемайки живота на около 100 000 души от населението, което дотогава наброява около 460 000 души. От този период налице са множество съхранени писмени източници, разказващи за това огнище на инфекциозното заболяване, като учените разполагат с най-малко 46 брошури и книги, касаещи чумата, са публикувани между 1665 и 1666 година. Тези публикации отразяват огромното безпокойство на лондончани в конкретната истореческа епоха. Това състояние на населението, за съжаление, не е временно явление - хората са отчаяни, стремят се да открият както повече информация за нивото на смъртността, така и някои полезни съвети за това как да избегнат или да се борят с инфекцията.

Произведенията, които се публикуват по това време, често са доста кратки малки по обем, тъй като те трябва да са лесни за пренасяне и могат да се предават от ръка на ръка, за да се улесни бързото разпространение на ценната информация. Освен това, съдържанието на данните често се променя (предвид обстоятелствата), то често се заменя с по-актуални статистически данни и съвети. Въпреки това, тези произведения често биват отхвърлени още в конкретната историческа епоха, което означава, че много малко копия от тях "преживяват" до днес.

Английската библиотека "Уелкъм" притежава копие от ценна публикация, разказваща за чумата в Лондон от 1665 г. До този момент то е единственото оцеляло копие от тази творба. Наименованието на творбата е "The Christians Refuge: or heavenly antidotes against the plague In this time of Generall Contagion", а неговият автор е с инициали "W.W.". То съдържа разкази за борба с чумата, статистиката за смъртността, медицинските рецепти и други материали. Книгата е с малък обем (томът е 9 см широк и 11,3 см висок), а износеното състояние на листовете предполага, че е книгата се радва на читателско внимание.

В статия, публикувана в списанието Медицинска история през 2011 г., Катлийн Милър идентифицира кой е авторът на творбата. Тя е на мнение, че това е биографът и хумористичен писател Уилям Уинстани (1698). Някои други произведения на Уинстъни са публикувани анонимно или под псевдоним, а този факт още веднъж подкрепя теорията й, че автор на  "Християнското убежище" е именно той. По-рано хумористът не е писал трагедия, предполагайки, че кризата от 1665 г. би му предоставила възможност да работи и в друг литературен жанр.

Голяма част от тома се отразява ситуацията, високата смъртност и обсъжда някои духовни въпроси. Всъщност, в този период, появата на чумата често се счита за божествена намеса, а това предполага, че божията закрила и милост са търсен елемент от населението по време на епидемия от опасната болест. Освен това, тъй като смъртта е неизбежна за много хора в такива моменти, християните се съсредоточават върху подготовката на душите си за Рая.

Последният раздел на "The Christians Refuge: or heavenly antidotes against the plague In this time of Generall Contagion" предлага по-практичен подход, в който са изброени редица природни средства за борба със заболяването. Например, за да предпази себе си, читателят е инструктиран със следните препоръки: "Смесете ръжено брашно с чесън, половин орех и солена царевица. Хапвайте от сместа сутрин, полезна е и срещу глисти при деца и възрастни".

Този раздел с рецепти отразява нарастващото влияние на идеите за естествения произход (а не божествения) на заболяването, което се засилва след 1665 година. Въпреки това, разделът продължава с предупреждението: "все още не се доверявайте толкова много на физиката (има се предвид медицинската практика, наричана дотогава с английския термин „Physick”), без Божият благословия, всички тези практики се обезсмислят".

Първата страница на книгата е особено въздействаща. Тя изобразява скелет, около който има кралски атрибути - хермелинова мантия, корона и скиптър. Около скелета има часовник и червеи, които пълзят по костите му.

Скелетите и други страховити изображения постепенно започват да бъдат свързвани в изкуството именно с чумата. Най-очевидното послание на образа е, че хората от всички сфери на живота, са беззащитни пред лицето на смъртта. И още веднъж, царските атрибути на скелета демонстрират всеобхватната сила на смъртта. Това е важен детайл през 1665 г., тъй като монархията в Англия е възстановена едва през 1660 г. Не е случайно, че самият Уинстани отразява своите роялистки симпатии в творбата. Приравнявайки монархията със смъртта в годината на чумата (от 1665 г.), когато смъртта цари над всичко, изображението от книгата подчертава силата и властта на короната.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на чумата